Ментално здраве

Менталното здраве е нещо, което всеки от нас притежава, но за което рядко говорим открито. В съвременното общество, където физическото здраве се обсъжда и грижи се за него активно, психическото благополучие често остава в сенките, скрито зад стигма, страх от осъждане и недостатъчно разбиране.

Въпреки че през последните години разговорът за менталното здраве се нормализира, все още много хора живеят с психични проблеми години наред, без да знаят че имат нужда от помощ или без да се осмелят да я потърсят. Статистиките показват тревожни цифри: според Световната здравна организация (СЗО), всеки осми човек в света живее с психично разстройство, като тревожността и депресията са сред най-разпространените състояния.

Тази статия ще ви помогне да разберете какво представлява менталното здраве, как да разпознаете признаците че нещо не е наред, и защо е критично важно да потърсите професионална помощ, когато имате нужда от нея.

Какво е ментално здраве?

Дефиниция според СЗО

Световната здравна организация (СЗО) дефинира менталното здраве като „състояние на психическо благополучие, което позволява на хората да се справят със стресовете на живота, да осъзнаят своите способности, да учат добре и да работят добре, и да допринасят за своите общности“.

Тази дефиниция подчертава няколко важни аспекта:

Менталното здраве е нещо повече от липсата на психично разстройство. То е положително състояние на благополучие, а не просто отсъствието на болест. Човек може да няма диагностицирано психично заболяване, но все пак да не се чувства психически здрав, ако не може да се справя със ежедневните предизвикателства или да изпитва удовлетворение от живота.

Менталното здраве е основа за индивидуалното и колективно благополучие. То влияе на способността ни да вземаме решения, да изграждаме отношения и да оформяме света, в който живеем. Добре функциониращото ментално здраве е критично важно за личния, общностния и социално-икономическия развой.

Менталното здраве е основно човешко право. Всеки човек, независимо от произхода, възрастта, пола или социалното си положение, има право на най-високото постижимо ниво на психическо здраве.

Разлика между ментално здраве, психични състояния и психични разстройства

Важно е да разграничим три свързани, но различни понятия:

Ментално здраве е състояние на благополучие, което всеки от нас притежава в по-голяма или по-малка степен.

Психични състояния е широк термин, обхващащ психични разстройства и психосоциални увреждания; той също така обхваща други психични състояния, свързани с значителен дистрес, увреждане на функционирането или риск от себенараняване. Това включва симптоми и преживявания, свързани с психологически дистрес или функционално увреждане, независимо дали отговарят на диагностичните изисквания за специфични психични разстройства, като например остри стресови реакции, личностови трудности, опасна употреба на вещества и синдром на прегаряне – бърнаут.

Психични разстройства – синдроми, характеризиращи се с клинично значително нарушение в познанието, емоционалната регулация или поведението на индивида, което отразява дисфункция в психологическите, биологичните или развойните процеси, които са в основата на психичното и поведенческото функциониране; тези нарушения обикновено са свързани с дистрес или увреждане в личните, семейните, социалните, образователните, професионалните или други важни области на функциониране.

Защо менталното здраве е важно?

Глобална значимост

Менталното здраве е глобално предизвикателство с огромно въздействие. Статистиките разкриват сериозността на проблема и необходимостта от спешни действия на всички нивá:

Разпространение на психичните разстройства:

Всеки осми човек в света (970 милиона души през 2019 г.) живее с психично разстройство
Тревожните разстройства и депресията са най-разпространените
През 2020 г., поради пандемията от COVID-19, броят на хората с тревожност и депресия значително се увеличи – предварителните оценки показват 26% увеличение на тревожните разстройства и 28% увеличение на депресивните разстройства само за една година

Психичните проблеми засягат всички аспекти на ежедневното функциониране и значително намаляват продължителността на живота:

Въздействие върху живота:

Психичните разстройства влошават значително функционирането в всички аспекти на живота
Те засягат способността да се работи, учи, поддържат отношения и се грижи за себе си
Хората с тежки психични състояния умират в среден 10-20 години по-рано от общата популация, най-вече поради предотвратими физически заболявания

Едно от най-големите предизвикателства пред търсенето на помощ остава стигмата, която може да бъде толкова вредна, колкото и самото заболяване:

Стигма и дискриминация:

Стигмата, дискриминацията и нарушенията на правата на човека са разпространени срещу хора с психични състояния
Много хора не търсят помощ поради страх от осъждане
Стигмата може да бъде толкова вредна, колкото и самото психично състояние

Ситуацията в България

България е една от държавите в Европа, които все още се борят с недостатъчна инфраструктура и ресурси за ментално здраве.

Национална стратегия:

През 2021 г. беше приета Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021-2030. Стратегията се занимава с:

Текущото състояние на психичното здраве на национално ниво
Текущото състояние на психиатричната помощна система, включително детската и юношеската психиатрия
Визията за модерна психиатрична помощ
Интегрирането на междусекторни политики – здравеопазване, социални дейности, образование, правосъдие и култура

Стратегията си поставя амбициозни цели за подобряване на психичното здраве на българските граждани и модернизиране на системата за грижа:

Основните цели на стратегията включват:

Намаляване на заболеваемостта и смъртността от психични разстройства
Интегриране на психиатричните услуги в общата медицинска грижа (деинституционализация)
Намаляване на употребата на алкохол и наркотични вещества
Намаляване на проявите на агресия и автоагресия
Развитие на детско-юношеската психиатрия, психиатрията в старческа възраст и съдебната психиатрия

Разходи за ментално здраве:

Разходите на България за психично здраве се очаква да достигнат €70 милиона до 2028 г., нагоре от €53 милиона през 2023 г. Това отбелязва среден годишен темп на растеж от 4.6%. От 2017 г. България е видяла 15% годишно увеличение на търсенето на услуги за психично здраве. Въпреки този растеж, страната се е класирала на 19-то място по отношение на разходите за психично здраве през 2023 г.

Фактори, влияещи на менталното здраве

Менталното здраве се определя от сложна комбинация от индивидуални, социални и структурни стресори и уязвимости.

Индивидуални фактори

Нашите вътрешни характеристики от генетичната ни предразположеност до личностните черти, които играят значителна роля в психичното благополучие:

Психологически и биологични фактори:

Генетична предразположеност – наследствеността играе роля при много психични разстройства
Биохимични дисбаланси – нарушения в невротрансмитерите в мозъка
Личностови характеристики – определени черти могат да увеличат уязвимостта
Копинг умения – способността да се справяме със стрес и трудности
Физическо здраве – хронични заболявания могат да засегнат психичното здраве

Преживяванията ни, особено в ранна възраст, оформят психичното ни здраве по дълбок и траен начин:

Житейски опит:

Травматични преживявания – злоупотреба, насилие, загуба на близък
Стрес в детството – пренебрегване, раздяла от родители, нестабилна домашна среда
Неблагоприятни детски преживявания (ACEs) – силно свързани с психични проблеми в зряла възраст

Социални и икономически фактори

Условията, в които живеем – финансовите ни ресурси, образованието и жилищната сигурност са силни детерминанти на психичното здраве:

Социално-икономически детерминанти:

Бедност – недостатъчни финансови ресурси създават хроничен стрес
Безработица – загубата на работа или продължителната безработица
Образование – по-ниското образование е свързано с по-висок риск
Жилищна несигурност – нестабилни жилищни условия или бездомност
Хранителна несигурност – недостатъчен достъп до храна

Качеството на нашите отношения с другите хора е фундаментален фактор за психичното благополучие:

Социални взаимоотношения:

Социална изолация и самота – липсата на значими връзки с други хора
Семейни конфликти – напрегнати или насилствени семейни отношения
Дискриминация и стигма – на основата на раса, етнос, пол, сексуална ориентация, увреждане
Конфликти и бедствия – войни, природни бедствия, принудително разселване

Структурни фактори

На макрониво, политиките и системите в обществото оформят условията, които влияят на психичното здраве на цели популации:

На ниво общество и политики:

Нарушения на правата на човека
Неравенства в здравеопазването, като ограничен достъп до качествени здравни услуги
Политическа и икономическа нестабилност
Климатична криза – нарастващ фактор за безпокойство, особено сред младите хора

Как да разпознаем признаците че имаме нужда от помощ?

Важно е да знаем, че психичните проблеми не трябва да бъдат „сериозни“, за да потърсим подкрепа. Каквото и да преживяваме, чувствата ни са валидни и заслужават внимание.

Общ принцип

Може да е време да потърсите помощ, ако сте имали две или повече седмици с промени в мислите, настроението или тялото си, които затрудняват справянето с работата, училището, дома или отношенията.

Промени в емоциите и настроението

Емоционалните промени са сред най-забележимите признаци за психични проблеми и често са първото нещо, което забелязваме при себе си или близките си:

Продължителната тъга или депресивно настроение, което не отминава, е сериозен предупредителен знак:

Продължително ниско настроение:

Чувство на тъга, празнота или безнадеждност през по-голямата част на деня, почти всеки ден
Чувство на „потиснатост“ за дълги периоди от време без конкретна причина (като загуба на близък)
Загуба на интерес или удоволствие от дейности, които преди са ви радвали

Тревожността и постоянното безпокойство могат да бъдат изтощителни и да нарушат всички аспекти на живота:

Прекомерна тревожност и безпокойство:

Постоянно или прекомерно притеснение относно стресово събитие или инцидент
Трудно успокояване или контролиране на безпокойството
Внезапно изпотяване, гадене, учестен сърдечен ритъм или затруднено дишане, придружени от интензивно безпокойство или страх

Драматичните промени в настроението от едната крайност в другата могат да сигнализират за сериозни проблеми:

Големи промени в настроението:

Забележими промени в настроението от много високо (като еуфория) до много ниско (като дълбока тъга или депресия)
Внезапни избухвания на гняв, враждебност или насилие
Много по-раздразнителни или ядосани от обикновено

Хроничната умора, която не се подобрява с почивка, често съпътства психични проблеми:

Умора и липса на енергия:

Чувство на постоянна умора или ниска енергия
Умора или загуба на енергия, независимо колко спите

Негативните чувства към себе си могат да бъдат особено мъчителни и да сигнализират за депресия:

Чувства на вина, безполезност или апатия:

Чувство че сте провалили живота си
Чувство че сте в тежест на близките си
Чувство на апатия за аспекти на живота – нищо не ви вълнува

Промени в мисленето

Начинът, по който мислим, се обработва информация и вземаме решения, може да се промени значително при психични проблеми:

Когнитивните затруднения могат да направят ежедневните задачи претоварващи:

Трудности с концентрацията и паметта:

Объркани мисли или трудност да мислите ясно
Проблеми с фокусирането или запомнянето на неща
Намалена способност да мислите или да се концентрирате
Нерешителност – трудност при вземането на решения

Натрапчивите или хаотични мисли могат да бъдат изключително безпокоящи:

Препускащи или натрапчиви мисли:

Мисли, които препускат твърде бързо в главата ви
Натрапчиви мисли за едно нещо (как изглеждате, пиенето, че нещо лошо ще ви се случи, или друга идея, която не можете да извадите от главата си)
Мисли че нещата не са реални (дереализация)

Мислите за смърт или самоубийство изискват незабавно внимание и са абсолютна индикация за търсене на спешна помощ:

Мисли за смърт или самоубийство:

Повтарящи се мисли за смърт (не само страх от смъртта)
Мисли за самоубийство без конкретен план
Опит за самоубийство или конкретен план за извършване на самоубийство
Фокусиране само върху получаването и употребата на алкохол или наркотици

Ако имате мисли за самоубийство, незабавно потърсете помощ. Обадете се на 112 или се свържете с близък човек.

Промени в поведението

Начинът, по който се държим и взаимодействаме със света около нас, често се променя при психични проблеми:

Изтеглянето от социални контакти е често срещан признак за психични затруднения:

Социално оттегляне:

Избягване на приятели и семейство и социални дейности
Трудност да разбирате или да се свързвате с хората в живота си
Често сменяне на приятели за кратко време
Загуба на интерес към социални ангажименти, които преди сте ценели

Пренебрегването на базовата грижа за себе си е тревожен знак:

Промени в грижата за себе си:

Не се грижите за себе си – не се къпете, не почиствате жилището си, пропускате лекарски прегледи
Пренебрегване на личната хигиена и външен вид
Загуба на мотивация да се грижите за себе си

Импулсивното или рисковото поведение може да има сериозни последици:

Рисково или импулсивно поведение:

Ангажиране в саморанително поведение – порязване, изгаряне и др.
Злоупотреба с вещества – повишена употреба на алкохол, наркотици или лекарства
Рисково сексуално поведение
Неконтролирано пазаруване или хазарт

Психичните проблеми често имат конкретни негативни последствия в различни области на живота:

Последици от поведението:

Проблеми на работата или в училището – пропуснати дни, избягване на задачи, трудности в изпълнението
Загуба на приятелства или напрежение в отношенията
Забравяне на ангажименти или отговорности
Проблеми със закона поради промени в психичното здраве или употреба на вещества

Физически промени

Психичните проблеми винаги имат и физически прояви, защото умът и тялото са тясно свързани:

Нарушенията в съня са често срещан и важен индикатор за психични проблеми:

Промени в съня:

Безсъние – трудности при заспиване, поддържане на съня или прекалено ранно събуждане
Хиперсомния – прекалено много сън или чувство че сте постоянно уморени
Нарушен режим на съня

Промените в хранителното поведение често съпътстват психични затруднения:

Промени в апетита и теглото:

Значителна загуба на тегло без диета или наддаване на тегло
Намаление или увеличение на апетита почти всеки ден
Промени в храненето – прекалено ограничаване, преяждане, страх от храни без видима причина

Физическите симптоми без ясна медицинска причина могат да сигнализират за психични проблеми:

Необяснимі физически симптоми:

Болки и болки, които продължават да се връщат (главоболие, стомашни болки)
Времена, когато сте се чувствали болни и не сте знаели защо
Промени в сексуалното желание или сексуална активност

Видимите промени в движенията и активността могат да бъдат индикатор за психични проблеми:

Психомоторни промени:

Психомоторна агитация – безпокойство, неспокойни движения, невъзможност да седите спокойно
Психомоторно забавяне – забавени движения и говор, видимо за другите

Специфични предупредителни знаци

Някои симптоми са особено тревожни и изискват спешно внимание:

Психотичните симптоми представляват загуба на контакт с реалността и изискват незабавна професионална помощ:

Психотични симптоми:

Налудности – убеждения в неща, които не са реални
Халюцинации – сензорни преживявания, които се чувстват реални, но не са (напр. чуване на гласове, които никой друг не чува, или усещане че нещо пълзи по кожата ви)
Чувство за „изгубено време“ или големи празноти в паметта

Специфичните форми на тревожност могат да бъдат особено изнурителни:

Специфични тревоги:

Паник атаки – внезапни епизоди на интензивен страх, придружени от физически симптоми
Фобии – интензивен и ирационален страх от специфични обекти или ситуации
Обсесивно-компулсивно поведение – натрапчиви мисли и повтарящи се ритуали

Кога точно да потърсим помощ?

Времеви критерий

Две седмици или повече. Ако забелязвате един или повече от горните симптоми за две седмици или повече, обмислете да се свържете с професионалист в областта на менталното здраве.

Влияние върху функционирането

Потърсете помощ, ако промените в настроението, мислите или поведението ви:

Затрудняват работата или училището. Пропуснати дни, намалена производителност, трудности с концентрацията
Засягат отношенията – конфликти с близки, изолация от приятели и семейство
Влияят на ежедневните дейности – трудности с грижата за себе си, управлението на дома, изпълнението на отговорности
Намаляват качеството на живот. Загуба на радост, удовлетворение или смисъл

Спешни ситуации

При определени симптоми е необходима незабавна помощ, без отлагане:

Незабавно потърсете помощ, ако:

Имате мисли или планове за самоубийство
Имате мисли или планове да нараните някого
Чувате гласове или виждате неща, които не са там
Сте изпитали психотичен епизод (загуба на контакт с реалността)
Използвате алкохол или наркотици по начин, който е опасен за вас или другите

В България:

Обадете се на 112 – линия за спешна помощ
Национална телефонна линия за психологическа подкрепа: 02/4928555 (работи 24/7)
Детска линия 116 111 – за деца и юноши

Какво включва грижата за менталното здраве?

Промоция и превенция

Промоцията на менталното здраве е насочена към подобряване на благополучието на всички, независимо дали имат психични проблеми:

Промоцията на менталното здраве включва дейности, които подобряват психическото благополучие на всички хора, дори тези без психични проблеми. Тя се фокусира върху:

Укрепване на защитните фактори – добри отношения, копинг умения, социална подкрепа
Намаляване на рисковите фактори – стрес, изолация, бедност
Създаване на подкрепяща среда – безопасни училища, работни места, общности

Превенцията е насочена към намаляване на риска от развитие на психични проблеми чрез целенасочени интервенции:

Превенцията цели да намали честотата, разпространението и рецидивите на психични състояния чрез:

Универсална превенция – за цялото население (напр. програми в училищата)
Селективна превенция – за групи в риск (напр. деца, изложени на травма)
Индикативна превенция – за хора с ранни признаци на психични проблеми

Лечение и грижа

Психотерапията предлага разнообразни подходи, всеки от които работи по различен начин за различни хора и проблеми:

Психотерапия (разговорна терапия):

Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) – помага да се идентифицират и променят негативни мисловни модели и поведения
Психодинамична терапия – изследва неосъзнатите процеси и ранните житейски преживявания
Хуманистична терапия – фокусира се върху личностния растеж и самоактуализацията
Интерперсонална терапия – адресира проблемите в отношенията
Групова терапия – подкрепа и споделяне на опит с други хора с подобни проблеми
Семейна терапия – работа с цялото семейство за подобряване на комуникацията и решаване на конфликти

Медикаментите могат да бъдат изключително ефективни за управление на симптомите на много психични разстройства:

Медикаментозно лечение:

Антидепресанти – за депресия и тревожни разстройства
Анксиолитици – за тревожност (обикновено за краткосрочна употреба)
Стабилизатори на настроението – за биполярно разстройство
Антипсихотици – за шизофрения и други психотични разстройства
Други медикаменти – в зависимост от специфичното състояние

Психосоциалната подкрепа допълва терапията и медикаментите, предоставяйки практична помощ и социални връзки:

Психосоциална подкрепа:

Групи за взаимопомощ – срещи с хора, които преживяват подобни предизвикателства
Peer support (подкрепа от равнопоставени) – подкрепа от хора с живат опит с психични проблеми
Случаен мениджмънт – координирана грижа за хора с комплексни нужди
Рехабилитация – програми за подкрепа на възстановяването и реинтеграцията

Подходи за самопомощ

Има много неща, които можем да правим сами за поддържане и подобряване на менталното си здраве:

Ежедневните навици имат огромно влияние върху психичното благополучие:

Стратегии за ежедневието:

Редовна физическа активност – 30 минути умерена активност повечето дни от седмицата
Здравословно хранене – балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци, цели зърна
Достатъчен сън – 7-9 часа качествен сън на нощ
Управление на стреса – техники за релаксация, дихателни упражнения, медитация
Социални връзки – поддържане на значими отношения с близки и приятели
Хобита и приятни дейности – време за неща, които ви носят радост
Ограничаване на алкохола и избягване на наркотици
Практикуване на самосъстрадание – бъдете мили към себе си

Специфичните техники за справяне могат да помогнат в трудни моменти:

Техники за справяне:

Mindfulness и медитация – практики за присъствие в момента
Дишателни техники – диафрагмено дишане за успокояване на нервната система
Прогресивна мускулна релаксация – систематично отпускане на мускулни групи
Дневник – изразяване на мисли и чувства на хартия
Когнитивно преструктуриране – оспорване на негативни мисли

Защо хората не търсят помощ?

Стигма и срам

Стигмата остава един от най-големите бариери пред търсенето на помощ, въпреки че психичните проблеми са широко разпространени:

Стигмата е негативните нагласи и вярвания относно психичните проблеми – е един от най-големите бариери пред търсенето на помощ:

Страх от осъждане – притеснение какво ще си помислят другите
Чувство на срам – убеждение, че психичните проблеми са признак на слабост
Самостигма – интернализирани негативни вярвания за себе си
Дискриминация – страх от негативни последици на работа, в училище или обществото

Недостатъчна осведоменост

Липсата на знания за психичното здраве може да попречи на хората да разпознаят когато имат нужда от помощ:

Неразпознаване на симптомите – мислене, че това, което преживяват, е „нормално“
Минимизиране на проблема – казване на себе си „Не е чак толкова лошо“
Надежда, че ще мине само – очакване, че нещата ще се подобрят без помощ
Недостатъчно разбиране на какво представлява менталното здраве и лечение

Практически бариери

Дори когато хората признаят, че имат нужда от помощ, практическите препятствия могат да направят достъпа до грижа труден или невъзможен:

Недостъпност на услуги – липса на специалисти или дълги чакащи листи
Финансови ограничения – разходите за терапия или медикаменти
Липса на време – трудности да се впише терапията в заетия график
Географски бариери – живеене в райони с ограничен достъп до услуги
Езикови бариери – липса на услуги на родния език

Страх от лечението

Страховете и притесненията относно самото лечение могат да възпрат хората от търсене на помощ:

Страх от медикаменти – притеснение относно страничните ефекти или зависимост
Страх от хоспитализация – опасение, че ще бъдат „затворени“
Недоверие към системата – негативни минали опитности или слухове
Страх от промяна – въпреки че са несретни, има известна сигурност в познатото

Как да потърсим помощ?

Първи стъпки

Признаването пред себе си, че имаме нужда от помощ, може да е най-трудната, но и най-важната стъпка:

1. Признайте пред себе си, че имате нужда от помощ

Това може да е най-трудната стъпка. Признайте, че това, което преживявате, е реално, валидно и заслужава внимание.

2. Споделете с някой, на когото имате доверие

Разговорът с близък човек, като приятел, член на семейството, колега, който може да ви помогне да се почувствате по-малко сами и да получите подкрепа.

3. Посетете вашия личен лекар

Общопрактикуващият лекар е добра първа точка за контакт. Той може:

Да направи първоначална оценка на състоянието ви
Да изключи физически причини за симптомите
Да ви препрати към специалист – психолог или психиатър
Да предпише медикаменти, ако е необходимо

4. Потърсете специалист по психично здраве

Различните специалисти по психично здраве имат различна подготовка и могат да предложат различни видове помощ:

В зависимост от нуждите ви, може да се обърнете към:

Психолог – специалист с магистърска или докторска степен по психология, предоставя психотерапия
Психиатър – лекар, специализирал психиатрия, може да поставя диагнози, да предписва медикаменти и да предоставя психотерапия
Психотерапевт – специалист, обучен в специфичен терапевтичен метод
Клиничен социален работник – може да предоставя терапия и да помогне с практически въпроси

Къде да намерим помощ в България?

В България има различни възможности за достъп до грижа за психично здраве, като всяка има своите предимства:

Обществените здравни заведения предоставят достъпна грижа, покрита от здравната осигуровка:

Обществени здравни заведения:

Диспансери за психично здраве – предоставят амбулаторна психиатрична помощ
Психиатрични болници и отделения – за хоспитализация при нужда
Кризисни центрове – за спешна помощ

Частните практики предлагат по-голяма гъвкавост и често по-кратки срокове за чакане:

Частни кабинети:

Психолози и психиатри с частна практика
Психотерапевтични центрове
Онлайн платформи за ментално здраве

Безплатните линии за подкрепа са достъпни 24/7 и могат да предоставят незабавна помощ в криза:

Безплатни линии за подкрепа:

Национална телефонна линия за психологическа подкрепа: 02/4928555 (24/7)
Детска линия 116 111 – за деца и юноши в криза
Линия за жени, жертви на насилие: 0800 18 676

Неправителствени организации:

Различни НПО предоставят консултации, групи за подкрепа и образователни програми

Как да изберем подходящ специалист?

Изборът на подходящ терапевт е критичен за успеха на лечението, затова отделете време за това решение:

Важни фактори:

Квалификация и опит – проверете образованието, специализацията и опита на специалиста
Терапевтичен подход – различни терапии работят по различни начини; намерете подход, който ви говори
Личностно съответствие – важно е да се чувствате комфортно и разбрани от терапевта си
Практически съображения – местоположение, цена, наличност
Препоръки – поискайте препоръки от лекаря си, приятели или колеги

Не се страхувайте да смените терапевт, ако не чувствате, че той ви подхожда. Терапевтичната връзка е ключова за успеха на лечението.

Какво да очаквам от първата сесия?

Първата среща с терапевт е диагностична и цели да се установи взаимно разбиране и план за работа:

Първата консултация обикновено включва:

Запознаване – терапевтът ще се представи и ще обясни как работи
Събиране на информация – ще бъдете попитани за симптомите, историята, семейството, работата и други аспекти на живота ви
Поставяне на цели – обсъждане какво искате да постигнете от терапията
Обсъждане на подхода – терапевтът ще обясни как ще работите заедно
Практични въпроси – честота на сесиите, продължителност, разходи

Не се притеснявайте да задавате въпроси. Вашата терапия е за вас, и имате право да разберете процеса.

Как да подкрепим близък с психични проблеми?

Признаци че близък има нужда от помощ

Понякога близките ни забелязват промените в нас преди ние самите, затова е важно да сме внимателни:

Обърнете внимание на:

Промени в настроението, като продължителна тъга, раздразнителност, безпокойство
Промени в поведението – оттегляне, пренебрегване на себе си, рисково поведение
Промени във функционирането – проблеми на работа/училище, в отношенията
Физически симптоми – промени в съня, апетита, енергията
Изказвания за безнадеждност или мисли за смърт

Как да започнем разговор?

Начинът, по който започваме разговора за психично здраве, е критичен за това дали човекът ще се почувства подкрепен или осъден:

Разговорът за психично здраве изисква чувствителност, време и подходяща обстановка:

Изберете подходящо време и място:

Намерете тихо, лично място, където няма да бъдете прекъсвани
Осигурете достатъчно време за разговора
Изберете момент, когато и двамата сте относително спокойни

Започнете с изразяване на загриженост, а не с обвинения или съвети:

Започнете разговора с грижа:

„Забелязвам, че не си наред напоследък. Искам да знаеш, че съм тук за теб.“
„Притеснявам се за теб. Искаш ли да поговорим за това как се чувстваш?“
„Забелязах, че [специфично наблюдение]. Как мога да те подкрепя?“

Активното слушане е може би най-важното нещо, което можете да направите:

Слушайте активно:

Бъдете съпричастни – опитайте се да разберете как се чувства човекът
Не съдете – избягвайте критика или минимизиране на проблема
Валидирайте чувствата – „Разбирам защо се чувстваш така“, „Това звучи наистина трудно“
Не прекъсвайте – дайте на човека време да се изразява

Как да помогнем практически?

Практическата подкрепа може да направи огромна разлика в способността на човека да потърси и получи помощ:

Насърчаването трябва да е деликатно, без натиск или принуда:

Насърчете търсенето на професионална помощ:

Споделете информация за налични ресурси
Предложете да придружите човека на първата консултация
Помогнете с организирането на срещата – записване на час, намиране на транспорт

Емоционалното присъствие е често по-ценно от всякакви съвети:

Предоставете емоционална подкрепа:

Бъдете налични за разговори
Проверявайте редовно как се чувства човекът
Изпратете съобщение или се обадете, за да покажете, че мислите за него

Малките ежедневни неща могат да се чувстват претоварващи за човек в криза:

Помогнете с практически задачи:

Помощ с домакинството, пазаруването, готвенето
Грижа за деца или домашни любимци
Придружаване на лекарски прегледи

Бъдете търпеливи:

Възстановяването отнема време
Може да има взлети и падения
Продължавайте да предлагате подкрепа, дори когато е трудно

Какво да НЕ правим?

Определени фрази и действия, макар и добронамерени, могат всъщност да влошат нещата:

Избягвайте:

„Просто погледни положителната страна“ – минимизира чувствата на човека
„Всички имаме лоши дни“ – подценява сериозността на проблема
„Опитай се повече“ – предполага, че човекът не полага усилия
„Можеше да е по-лошо“ – сравненията не помагат
Даване на несъскани съвети – вместо това, питайте „Как мога да помогна?“
Поемане на цялата отговорност – не можете да „оправите“ някой друг

Грижа за себе си

Грижата за близък с психични проблеми може да бъде емоционално изтощителна и е важно да се грижите и за собственото си благополучие:

Поставяйте граници – определете какво можете и какво не можете да направите
Потърсете подкрепа за себе си – групи за подкрепа на грижещи се, терапия
Грижете се за собственото си психично и физическо здраве
Не забравяйте за собствените си нужди – не можете да помагате на другите, ако сте изтощени

Заключение

Менталното здраве е основа за благополучието на всеки един от нас. То влияе на начина, по който мислим, чувстваме и действаме, на отношенията ни с другите, и на способността ни да реализираме потенциала си.

Ключови послания:

Менталното здраве е толкова важно, колкото и физическото здраве – заслужава същото внимание и грижа
Психичните проблеми са широко разпространени – всеки осми човек в света живее с психично разстройство; не сте сами
Симптомите варират широко – от промени в настроението и мисленето до промени в поведението и физическото състояние
Ранното разпознаване е критично – колкото по-рано потърсите помощ, толкова по-добри са резултатите
Има ефективни лечения – психотерапия, медикаменти и психосоциална подкрепа могат значително да подобрят състоянието
Стигмата е основна бариера, но тя може да бъде преодоляна чрез образование, откритост и съпричастност
Търсенето на помощ е признак на сила, не на слабост. Признаването, че имате нужда от подкрепа, изисква кураж
Можем да подкрепяме други хора, чрез съпричастност, активно слушане и насърчаване на търсенето на професионална помощ

Менталното здраве е отговорност на всички ни, не само на отделните хора, но и на семействата, общностите, здравните системи и правителствата. Чрез създаването на подкрепяща среда, осигуряването на достъпни и качествени услуги, и преборването на стигмата, можем да изградим общество, в което всеки има възможността да процъфтява.

Ако вие или близък ви изпитвате психични затруднения, не се колебайте да потърсите помощ. Вашето психично здраве е важно, и заслужавате подкрепа и грижа.

Ресурси и контакти за помощ

В България

България разполага с различни ресурси за кризисна помощ и дългосрочна подкрепа:

Линии за кризисна помощ:

Национална телефонна линия за психологическа подкрепа: 02/4928555 (24/7)
Детска линия: 116 111 (за деца и юноши в криза)
Линия за жени, жертви на насилие: 0800 18 676
Спешна помощ: 112

Институции:

Министерство на здравеопазването: www.mh.government.bg
Национален център по обществено здраве и анализи

Неправителствени организации:

Български червен кръст – програми за психосоциална подкрепа
Каритас България – консултации и подкрепа
Различни НПО с фокус върху специфични групи или проблеми

Международни ресурси

За допълнителна информация и ресурси на международно ниво:

Световна здравна организация (СЗО):

www.who.int/health-topics/mental-health

Международна организация за превенция на самоубийствата:

www.iasp.info

Mental Health America:

www.mhanational.org

NAMI (National Alliance on Mental Illness):

www.nami.org

Използвани източници

Mental health – WHO (Световна здравна организация), октомври 2025
Mental health – WHO, декември 2019
Mental health: Definition, common disorders, early signs – Medical News Today, март 2024
About Mental Health – CDC (Centers for Disease Control and Prevention), юни 2025
What’s in a name? Mental disorders, mental health conditions and psychosocial disability – Reed GM, World Psychiatry, май 2024
Bulgaria Mental Health Industry Outlook 2024-2028 – ReportLinker, декември 2023
Mental Health, Drug and Alcohol: Signs You Need To Seek Help – SAMHSA, февруари 2025
Mental health – WHO Global Health Observatory
7.5 Mental health – Bulgaria – European Union Youth Wiki, март 2024
Mental Health Warning Signs and When to Ask for Help – JED Foundation, март 2023

Тази статия е с образователна и информационна цел и не заменя професионална медицинска консултация, диагностика или лечение. Ако вие или близък ви изпитвате симптоми на психично разстройство или сте в криза, моля незабавно се консултирайте с квалифициран специалист по психично здраве или се обадете на линия за кризисна помощ.