Полиневропатия: причини, симптоми, диагностика и лечение

Какво представлява полиневропатията?

Полиневропатията е заболяване, при което се увреждат множество периферни нерви. Те свързват главния и гръбначния мозък с мускулите, кожата и вътрешните органи. В зависимост от засегнатите нервни влакна могат да се появят нарушения в усещането, движението или функциите на автономната нервна система.

Най-често симптомите започват от ходилата и постепенно могат да се разпространят нагоре към подбедриците и ръцете. Този модел се нарича дистално-симетрична полиневропатия. Тежестта и развитието на заболяването зависят от причината, продължителността и степента на нервното увреждане.

Основни видове полиневропатия

Полиневропатията може да се класифицира според вида на засегнатите нерви:

Сензорна, когато са засегнати нервите, отговорни за болка, допир, температура и вибрации.
Моторна, когато се нарушава управлението на мускулите.
Автономна, когато са засегнати нерви, контролиращи кръвното налягане, храносмилането, изпотяването, уринирането и сексуалната функция.
Сензомоторна, когато са засегнати едновременно сетивните и двигателните нерви.

По механизъм увреждането може да бъде предимно на аксона, който провежда нервния сигнал, или на миелиновата обвивка, която изолира нервното влакно.

Най-чести причини

Причините са разнообразни. В някои случаи се установява конкретно заболяване, а при други полиневропатията остава с неясен произход.

Най-честите причини включват:

Захарен диабет
Продължително повишената кръвна захар може да увреди нервите и малките кръвоносни съдове, които ги хранят. Диабетната невропатия често причинява парене, изтръпване и болка в ходилата.
Недостиг на витамини
Особено значение имат витамин B12 и други витамини от група B. Не бива обаче да се приемат високи дози витамин B6 без лекарски контрол, тъй като излишъкът му също може да увреди нервите.
Алкохол и токсични вещества
Продължителната употреба на алкохол, контактът с определени промишлени токсини и някои отрови могат да доведат до нервно увреждане.
Лекарства и химиотерапия
Някои противотуморни лекарства и медикаменти за други заболявания могат да причинят периферна невропатия като нежелана реакция.
Автоимунни и възпалителни заболявания
Сред тях са хроничната възпалителна демиелинизираща полиневропатия и синдромът на Guillain-Barré.
Заболявания на бъбреците, черния дроб и щитовидната жлеза
Инфекции
Възможни причинители са херпес зостер, HIV, някои бактериални инфекции и други заболявания.
Наследствени заболявания
Например болестта на Charcot-Marie-Tooth.
Туморни, паранеопластични и други редки причини

Симптоми

Симптомите зависят от вида на засегнатите нерви и могат да се развиват постепенно или за кратко време.

Сетивни симптоми

изтръпване и мравучкане;
парене или усещане за „иглички“;
стрелкаща, пробождаща или режеща болка;
свръхчувствителност при лек допир;
намалена чувствителност към болка, студ и топлина;
нарушено усещане за положение на стъпалата;
нестабилност и проблеми с равновесието.

Понякога болката се засилва вечер и нарушава съня. Възможно е дори допирът на чаршафа да бъде неприятен или болезнен.

Двигателни симптоми

мускулна слабост;
крампи и болезнени спазми;
чести спъвания;
затруднено изкачване на стълби;
изпускане на предмети;
намаляване на мускулната маса;
промени в походката.

Автономни симптоми

замайване при изправяне;
прекомерно или недостатъчно изпотяване;
запек или диария;
гадене и бавно изпразване на стомаха;
нарушения в уринирането;
сексуална дисфункция;
промени в сърдечната честота.

Кога е необходимо спешно медицинско внимание?

Потърсете спешна помощ при:

бързо нарастваща слабост в краката или ръцете;
затруднено дишане или преглъщане;
внезапна загуба на равновесие;
невъзможност за ходене;
внезапно нарушение на контрола върху уринирането или изхождането;
висока температура, обърканост или рязко влошаване;
нова слабост след инфекция, операция или прием на медикамент.

Бързо прогресиращата слабост може да бъде признак на възпалителна или друга сериозна форма на невропатия и не трябва да се лекува самостоятелно.

Как се поставя диагнозата?

Диагностиката започва с подробен разговор и неврологичен преглед. Лекарят оценява чувствителността, мускулната сила, рефлексите, походката и равновесието.

В зависимост от случая могат да бъдат назначени:

пълна кръвна картина;
кръвна захар и гликиран хемоглобин;
изследване на витамин B12;
показатели за бъбречна и чернодробна функция;
изследвания на щитовидната жлеза;
електрофореза на серумни белтъци с имунофиксация;
електромиография и изследване на нервната проводимост;
изследвания за автоимунни, инфекциозни или наследствени причини;
образни изследвания при съмнение за притискане на нерв или друго заболяване.

Електромиографията и изследването на нервната проводимост помагат да се определи кои нерви са засегнати и дали увреждането е предимно аксонално или демиелинизиращо.

Лечение

Лечението се определя индивидуално и зависи от причината. Основните цели са:

да се лекува или контролира основното заболяване;
да се ограничи по-нататъшното увреждане на нервите;
да се намалят болката и другите симптоми;
да се запазят движението и самостоятелността.

При диабет е важно да се контролират кръвната захар, кръвното налягане и холестеролът. При недостиг на витамин се назначава подходящо заместване след доказване на дефицита. Ако лекарство или токсин е причината, лекарят може да прецени промяна или прекратяване на експозицията.

При болезнена полиневропатия специалист може да назначи медикаменти като дулоксетин, габапентин, прегабалин или някои трициклични антидепресанти. При ограничени болезнени зони понякога се използват локални препарати с лидокаин или капсаицин. Тези лекарства имат противопоказания и взаимодействия, затова не трябва да се започват без лекарска препоръка.

При възпалителни и автоимунни форми могат да се използват кортикостероиди, интравенозни имуноглобулини, плазмафереза или други имуносупресивни лечения, но само под наблюдението на невролог.

Какво може да помогне в ежедневието?

проверявайте ежедневно ходилата за рани, мехури и изгаряния;
носете удобни обувки и избягвайте ходене боси при намалена чувствителност;
проверявайте температурата на водата с ръка или термометър;
ограничете алкохола и прекратете тютюнопушенето;
поддържайте редовна, съобразена със състоянието физическа активност;
използвайте помощни средства, ако имате нестабилна походка;
не спирайте предписани лекарства без консултация;
посещавайте редовно лекар, ако имате диабет или друго хронично заболяване.

Физиотерапията и трудотерапията могат да подпомогнат мускулната сила, равновесието и безопасното движение.

Прогноза

Прогнозата зависи от причината. Когато се открие и лекува обратим фактор, например витаминен дефицит или медикаментозна причина, симптомите могат да се подобрят. При диабетна, наследствена или дългогодишна токсична невропатия възстановяването може да бъде частично и бавно.

Ранното изясняване на причината дава по-добър шанс за ограничаване на нервното увреждане и предотвратяване на усложнения като падания, рани по ходилата и хронична болка.

Заключение

Полиневропатията не е едно-единствено заболяване, а група състояния с различни причини и прояви. Изтръпването, паренето, болката или слабостта в крайниците не бива да се приемат автоматично за „лошо кръвообращение“. Те могат да бъдат знак за увреждане на периферните нерви и изискват медицинска оценка, особено когато симптомите се засилват или се разпространяват.

Източници

Важно: Тази статия има информативен характер и не заменя преглед от невролог. При новопоявили се или бързо влошаващи се симптоми е необходима медицинска оценка.