Тревожността и паник атаките са реални и сериозни психични преживявания, но не винаги са само психичен проблем. Множество физически заболявания, хормонални дисбаланси, неврологични нарушения и дори лекарства могат да отключат или да имитират тревожност с почти идентична симптоматика.
Разграничаването между „истинска“ тревожност и тревожност, породена от телесна причина, е от ключово значение за правилното лечение.
Защо телесни заболявания се усещат като тревожност
За да разберем тази връзка, трябва да разберем механизма зад симптомите. Много болестни процеси от сърдечни аритмии до хормонален дисбаланс активират същата биохимична верига, която стои зад тревожността: повишен адреналин, ускорен пулс, ускорено дишане, изпотяване и треперене. Тези физически усещания се интерпретират от мозъка като сигнал за „опасност“, което задейства страх и тревога дори при пълна липса на психичен стрес.
Резултатът е порочен кръг: физическото усещане предизвиква страх, страхът усилва физическите симптоми, а човекът е убеден, че „полудява“ или умира. Ето защо при внезапно появила се тревожност без очевиден психичен тригер, лекарят трябва да изключи физическа причина, преди да постави психиатрична диагноза.
Ендокринни и хормонални заболявания
Хипертиреоидизъм (свръхактивна щитовидна жлеза)
Хипертиреоидизмът е може би най-честото ендокринно заболяване, имитиращо тревожност. Излишъкът от тиреоидни хормони ускорява метаболизма и симпатиковата нервна активност, което води до нервност, вътрешно напрежение, безсъние, учестен пулс, треперене на ръцете и непоносимост към топлина. Тези симптоми са почти неразличими от генерализираната тревожност или от паник атака. При тежки форми (т.нар. „thyroid storm“) се наблюдава пулс над 140 удара/минута, силна тревога и обърканост. Това е картина, погрешно приемана за паник атака, но изискваща спешна медицинска намеса.
Адренална дисфункция
Надбъбречните жлези контролират производството на кортизол и адреналин. При болест на Адисон (надбъбречна недостатъчност) ниският кортизол може да причини слабост, ниско кръвно налягане, световъртеж и хронична тревожност. При феохромоцитом – рядък тумор на надбъбречната жлеза се отделят внезапни количества адреналин, водещи до тежки паникоподобни кризи с пулс над 150 bpm, силно изпотяване и усещане за „неизбежна смърт“. Феохромоцитомът е рядък, но е класически пример за заболяване, превеждано години наред като паническо разстройство.
Хормонални колебания при жените
ПМС, перименопаузата и менопаузата носят значителни колебания в нивата на естроген и прогестерон. Тези промени влияят пряко върху серотониновата и ГАМК системите в мозъка, засилват тревожността, раздразнителността, безсънието и сърдечните оплаквания. Много жени в перименопауза имат тежки вазомоторни симптоми (горещи вълни, ускорен пулс), преживявани като паник атаки. Предменструалното дисфорично разстройство (ПМДР/PMDD) е тежката форма на ПМС, при която в лутеалната фаза се наблюдава клинически значима тревожност, раздразнителност и дори суицидни мисли – симптоми, изчезващи с настъпването на менструацията.
Сърдечно-съдови заболявания
Връзката между сърдечните проблеми и тревожността е двупосочна: сърдечните заболявания провокират тревожност, а хроничната тревожност е независим рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания.
Аритмии: Предсърдното мъждене, суправентрикуларните тахикардии и другите ритъмни нарушения причиняват внезапно сърцебиене, усещане за прескачане или хаотичен сърдечен ритъм, задух и замаяност са типични симптоми, при които хората постъпват в спешното отделение с убеждение, че имат паник атака. Разграничаването изисква ЕКГ, а понякога и холтер мониторинг.
Исхемична болест на сърцето и стенокардия: Стягането в гърдите, задухът, изпотяването и страхът от смърт силно наподобяват паник атака. При жените и при по-млади хора симптомите на сърдечна исхемия са особено атипични и лесно се сбъркват с тревожност.
Хипертония: Постоянно повишеното кръвно налягане дава главоболие, сърцебиене и замаяност; освен това самият страх от усложнения поддържа хронично повишена тревожност.
При всеки пациент с нови паникоподобни симптоми е задължително да се направи ЕКГ и кардиологична оценка.
Дихателни заболявания
Астма: Внезапното стягане на дихателните пътища и задухът са физически усещания, активиращи класическата реакция на страх. Страхът, от своя страна, води до хипервентилация и допълнително влошава бронхоспазма. Резултатът е тежен кръг, в който астмата и тревожността взаимно се усилват.
ХОББ (Хронична обструктивна белодробна болест): Хроничният задух и усещането „не мога да поема достатъчно въздух“ са постоянен физически тригер за тревожност. Проучвания показват, че тревожни разстройства са два до три пъти по-чести при хора с ХОББ, отколкото в общата популация.
Обструктивна сънна апнея: При тежка сънна апнея мозъкът се събужда десетки пъти на нощ поради недостиг на кислород. Тези събуждания с усещане за задушаване могат да имитират нощни паник атаки, а хроничното нарушение на съня от своя страна значително повишава тревожността и раздразнителността в будно състояние.
Белодробна емболия: Внезапен задух, болка в гърдите, ускорен пулс и силен страх – симптомите са почти идентични с тези на паник атака и изискват незабавна медицинска диференциация.
Нарушения на кръвната захар и метаболизма
Хипогликемия
Ниската кръвна захар е един от най-честите соматични имитатори на паник атака. При бързо спадане на глюкозата се отделя адреналин, което предизвиква треперене, изпотяване, сърцебиене, замаяност, чувство на паника и понякога дори загуба на съзнание. Хипогликемията може да засегне не само диабетиците, но и здрави хора след продължително гладуване или след консумация на голямо количество захар с последвал рязък спад.
Диабет и инсулинова резистентност
При захарен диабет резките колебания в глюкозата предизвикват поредица от симптоми (потене, треперене, обърканост, раздразнителност), идентични с тревожна криза. Освен това самата хронична болест с всички нейни усложнения е сериозен психологичен товар, поддържащ хронично повишена тревожност.
Анемия и хранителни дефицити
Желязодефицитна анемия: Намаленото количество хемоглобин означава, че тъканите получават по-малко кислород. Компенсаторно, сърцето учестява работата си, което се усеща като сърцебиене, задух при минимално усилие, слабост и световъртеж. Тези симптоми, лесно тълкувани като тревожност.
Дефицит на витамин B12: Витаминът е критичен за функцията на нервната система. При дефицит се появяват когнитивна мъгла, изтръпване на крайниците, депресия, раздразнителност и тревожност. Много хора с B12-дефицит са диагностицирани с тревожно разстройство, докато не е изследван витаминният им статус.
Дефицит на витамин D: Ниските нива на витамин D са свързани с повишен риск от депресия и тревожност, тъй като витаминът участва в регулацията на серотонина и невровъзпалителните процеси.
Дефицит на магнезий: Магнезият играе ключова роля в регулацията на нервно-мускулната функция и реакцията на стрес. Ниските нива са свързани с мускулни крампи, хиперрефлексия, безсъние и повишена тревожност.
Неврологични заболявания и травми
Черепно-мозъчна травма: Дори умерено сътресение може да предизвика промени в личността, повишена тревожност, раздразнителност, нарушения в съня и когнитивни затруднения. При по-тежки наранявания тревожните симптоми могат да персистират с месеци или години.
Мозъчни тумори и лезии: Тумори или лезии в темпоралните дялове, лимбичната система или фронталния кортекс могат да се проявят в ранните фази с тревожност, промени в настроението, деперсонализация и паникоподобни епизоди. Образната диагностика (ЯМР) е необходима при неврологични симптоми, придружаващи тревожността.
Паркинсон и множествена склероза: Тревожните разстройства са значително по-чести при тези пациенти в сравнение с общата популация. При Паркинсон тревожността може да предшества моторните симптоми с години, а при множествена склероза е свързана с демиелинизацията на пътищата, регулиращи емоциите.
Епилепсия: Парциалните гърчове (особено темпоралния тип) могат да се проявят с пристъпи на интензивен страх, деперсонализация, дереализация и автономни симптоми – картина, неразличима от паник атака без ЕЕГ изследване.
Гастроинтестинални заболявания
Осата „черва-мозък“ (gut-brain axis) е двупосочна магистрала: стомашно-чревните проблеми директно влияят на настроението и тревожността чрез блуждаещия нерв (n. vagus), а психичният стрес от своя страна засилва храносмилателните симптоми.
ГЕРБ (Гастроезофагеален рефлукс)
ГЕРБ е едно от най-честите заболявания, погрешно диагностицирани или пропускани като тревожност и паник атаки. Болката зад гръдната кост, стягането в гърдите, усещането за „бучка в гърлото“ (globus sensation), горящият дискомфорт в хранопровода и затрудненото дишане при рефлукс в ляга или след хранене са физически симптоми, задействащи реакция на страх. Изследвания показват, че хората с ГЕРБ имат значително по-висока честота на тревожност и депресия в сравнение с общата популация, а тревожността от своя страна усилва болковата чувствителност и прави рефлуксните симптоми по-интензивни.
Хиатална херния
При хиатална херния части от стомаха се изместват нагоре в гръдната кухина през отвора на диафрагмата (хиатуса). Именно по тази анатомична зона минава блуждаещият нерв – основният регулатор на парасимпатиковата нервна система. Компресията и дразненето на вагуса от херниалния сак може да предизвика сърцебиене, задух, стягане в гърдите и замаяност – симптоми, неразличими от паник атака. Проучвания показват, че хората с хиатална херния и рефлукс имат 4,5 пъти по-висок риск от тревожност в сравнение с общата популация, а при по-млади хора (18–40 години) рискът е двойно по-висок. Диафрагмалният спазъм, съпровождащ херниата, може да ограничи дишането, да предизвика хипервентилация и по този начин да отключи паникоподобна криза.
Гастрит и стомашна язва
Острото или хроничното възпаление на стомашната лигавица (гастрит) и стомашната или дуоденалната язва причиняват болка, парене, гадене и усещане за стягане в горната коремна и гръдната област. Тези симптоми могат да бъдат погрешно интерпретирани като сърдечни или тревожни оплаквания. Важно е да се знае, че тревожността може да бъде и причина за язви: проучвания показват, че хората с генерализирана тревожност (GAD) имат 3,43 пъти по-висок риск от развитие на пептична язва. Хроничният стрес повишава стомашната киселинност и нарушава защитната лигавица, особено при пациенти с H. pylori инфекция.
Синдром на раздразненото черво (IBS)
Хроничните коремни болки, подуването, диарията и спазмите при IBS пряко засилват тревожността чрез оста черво–мозък. Страхът от изхождане на публично място, от хранене извън дома или от неочаквана болка поддържа хронично повишена тревожност при много пациенти с IBS.
Болест на Крон и улцерозен колит
Хроничната болка, умората, диарията, хоспитализациите и страхът от усложнения или операция са постоянни тригери за тревожност и депресия при тези пациенти. Системното възпаление, характерно за тези заболявания, също влияе директно върху мозъка и емоционалната регулация.
Инфекции, автоимунни заболявания и хронична болка
Лаймска болест: Инфекцията с Borrelia burgdorferi може да засегне нервната система и да се прояви с когнитивна мъгла, раздразнителност, депресия и тревожност – понякога без очевидни ставни или кожни симптоми. Хроничната форма е известна с трудната диагностика и нерядко се диагностицира погрешно като тревожно разстройство.
Автоимунни заболявания: Лупус, ревматоиден артрит, Хашимото, целиакия и другите автоимунни процеси са придружени от системно възпаление, хронична болка и умора. Тези фактори изчерпват адаптивните ресурси на нервната система и повишават значително риска от тревожност и депресия. При целиакия невропсихиатричните симптоми понякога са водещи и предшестват гастроинтестиналните.
Хронична болка: Независимо от причината, хроничната болка е мощен и постоянен тригер за тревожност. Страхът от болка, ограниченото функциониране и социалната изолация създават порочен кръг с тревожността.
Специфични синдроми, погрешно диагностицирани като тревожност
Някои синдроми остават неразпознати с години, докато пациентите получават лечение за „тревожност“ или „паническо разстройство“.
POTS (Постурална ортостатична тахикардия): При изправяне пулсът скача рязко с повече от 30 удара/минута, съпроводено от замаяност, слабост, когнитивна мъгла и сърцебиене. Симптомите се появяват в изправено положение и отзвучават при лягане – специфичен модел, отличаващ POTS от паник атака.
Мастоцитоза: При дегранулация на мастоцитите се отделят хистамин, серотонин и адреналин, причинявайки внезапно зачервяване, сърцебиене, изпотяване, диария и силен страх – „криза“, неразличима от паник атака.
Хипопаратиреоидизъм: Ниският паратхормон води до хипокалциемия, изразяваща се с мускулни крампи, изтръпване на устните и пръстите, тревожност и усещане за „притискане“.
Синдром на хроничната умора (ME/CFS): Изтощението, когнитивната мъгла, нарушеният сън и непоносимостта към физическо натоварване при ME/CFS са постоянни тригери за тревожност, а самото заболяване дълго се е диагностицирало погрешно като „психосоматично“ или тревожно разстройство.
Лекарства и вещества, провокиращи тревожност
Фармакологичните причини за тревожност се разделят на две основни категории: директен страничен ефект при прием и симптоми на отнемане при спиране.
Медикаменти с тревожност като страничен ефект:
- Кортикостероиди (преднизон, дексаметазон) – нервност, безсъние, раздразнителност, при високи дози дори психоза
- β-агонисти за астма (салбутамол) – ускорен пулс, треперене, нервност
- Някои антибиотици (флуорохинолони) – тревожност и нарушения в съня
- Деконгестанти с псевдоефедрин – стимулиращ ефект, повишаващ тревожността
- Стимуланти за ADHD – при предозиране или висока чувствителност
Синдроми на отнемане:
- Алкохол – при рязко спиране след продължителна употреба: силна тревожност, тремор, изпотяване, безсъние; в тежки случаи делириум тременс
- Бензодиазепини – при рязко спиране предизвикват обратна реакция: тежка тревожност, безсъние, паникоподобни симптоми и риск от гърчове; трябва да се спират много постепенно под лекарски контрол
- Антидепресанти (SSRI, SNRI) – внезапното прекъсване може да причини т.нар. „antidepressant discontinuation syndrome“: тревожност, тахикардия, замаяност, гадене и „електрически“ усещания
- Кофеин – при рязко спиране при привикнали хора: главоболие, умора, раздразнителност и тревожност
Кога внезапната тревожност изисква задължителна медицинска оценка
Потърсете лекар незабавно, ако:
- Тревожността се появи внезапно без предходна психична анамнеза и без очевиден тригер
- Придружена е от физически симптоми: болка в гърдите, силен задух, неврологични симптоми, загуба на тегло, висока температура, нощно изпотяване
- Не се повлиява или се влошава въпреки психотерапия и антидепресанти
- Присъстват аномални лабораторни стойности или фамилна анамнеза за ендокринни, автоимунни или сърдечно-съдови заболявания
- Симптомите имат ясна времева или ситуативна закономерност (след хранене, при изправяне, нощем)
Стандартният диагностичен минимум при нова тревожност включва: ЕКГ, пълна кръвна картина, ниво на тиреоидни хормони (TSH, fT4), кръвна захар, електролити, витамин B12, витамин D, магнезий и при нужда образна диагностика или консултации с кардиолог, ендокринолог, гастроентеролог или невролог.
Заключение
Тревожността е многолика. Тя може да е реакция на жизнени обстоятелства, психологична уязвимост или много по-често, отколкото се смята – проява на физическо заболяване. Хипертиреоидизъм, сърдечни аритмии, ГЕРБ, хиатална херния, астма, хипогликемия, анемия, неврологични нарушения, инфекции и лекарства – всички те могат да стоят зад „необяснимата“ тревога.
Най-здравословният подход е интегративен: задълбочена медицинска диагностика, изключваща физически причини, комбинирана с психологична оценка и при нужда – психотерапия. Знанието какво точно се случва в тялото не само насочва към правилното лечение, но само по себе си намалява страха – а намаленият страх е вече половината от битката.
Статията има информативен характер и не замества консултация с лекар, психиатър или психолог при симптоми на тревожност или паника.
Източници
- Mayo Clinic – „Anxiety disorders: Symptoms and causes“ – https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/anxiety/symptoms-causes/syc-20350961
- Mayo Clinic – „Panic attacks and panic disorder“ – https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/panic-attacks/symptoms-causes/syc-20376021
- Mayo Clinic – „Hyperthyroidism: Symptoms and causes“ – https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/hyperthyroidism/symptoms-causes/syc-20373659
- Healthline – „10 Medical Conditions That Mimic the Symptoms of Anxiety“ – https://www.healthline.com/health/medical-conditions-that-mimic-anxiety
- Healthline – „Is There a Connection Between GERD and Anxiety?“ – https://www.healthline.com/health/gerd-and-anxiety
- MentalHealth.com – „Medical Conditions That Can Present as Anxiety“ – https://www.mentalhealth.com/library/medical-conditions-that-present-as-anxiety
- WebMD – „Conditions That Look Like Anxiety“ – https://www.webmd.com/anxiety-panic/ss/slideshow-conditions-that-look-like-anxiety
- Cleveland Clinic – „Panic Attacks & Panic Disorder“ – https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/4451-panic-attack-panic-disorder
- Cleveland Clinic – „Hiatal Hernia“ – https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/8098-hiatal-hernia
- NHS – „Panic disorder“ – https://www.nhs.uk/mental-health/conditions/panic-disorder/
- PMC / Cureus – „Hyperthyroidism Masquerading as an Anxiety Disorder“ – https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10517880/
- PMC – „Gastro Oesophageal Reflux Disease Shadowing Anxiety“ – https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC6768841/
- PMC – „Association Between Anxiety and Reflux Symptoms in GERD Patients“ – https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11630802/
- PMC – „Causal relationships between depression, emotional changes, and hiatal hernia“ – https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11651434/
- Medical News Today – „Acid reflux and anxiety: What is the link?“ – https://www.medicalnewstoday.com/articles/acid-reflux-and-anxiety
- PubMed – „Generalized anxiety disorder and peptic ulcer disease“ – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/12461190/
- PMC – „Peptic ulcer and mental disorders among adults in the community“ – https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC3340907/
- Liv Hospital – „Anxiety Ulcer: The Surprising Truth You Need to Know“ – https://int.livhospital.com/anxiety-ulcer-the-surprising-truth-you-need-to-know/
- Mind – „Withdrawal effects of antidepressants“ – https://www.mind.org.uk/information-support/drugs-and-treatments/antidepressants/withdrawal-effects-of-antidepressants/
- GoodRx – „Medications You Should Never Stop Abruptly“ – https://www.goodrx.com/drugs/side-effects/dangerous-medications-to-stop-abruptly
- The Crane Center – „Conditions that Mimic or Worsen Anxiety“ – https://thecranecenterllc.com/conditions-that-mimic-anxiety/
- Revive Health Recovery – „GERD and Anxiety/Panic Attacks“ – https://revivehealthrecovery.com/gerd-and-anxiety-panic-attacks-treatment/
- Root Cause Medical Clinics (YouTube) – „How a Hiatal Hernia Causes Anxiety Symptoms and Panic Attacks“ – https://www.youtube.com/watch?v=X3xGmOmmxyo