Гастропареза

Психологическият ефект при гастропареза – скритата връзка между стомаха и психичното здраве

Гастропарезата е хронично гастроинтестинално заболяване, характеризиращо се с забавено изпразване на стомаха при отсъствие на механична обструкция. Пациентите с това състояние обикновено изпитват хронична гадене, повръщане, ранно засишане, постпрандиална тежест и в някои случаи коремна болка и умора.​

Но докато медицинската общност традиционно се фокусира върху физическите симптоми на гастропарезата, нарастващи изследвания разкриват нещо дълбоко важно: психологическите последици от това заболяване могат да бъдат толкова тежки, колкото и самите физически симптоми.

Систематичен преглед от февруари 2017 г., публикуван в World Journal of Gastroenterology, заключава категорично: „Гастропарезата е свързана със значителен психологически дистрес и лошо качество на живот“.​

По-скорошен мета-анализ от юли 2024 г., публикуван в Journal of Psychosomatic Research, обхващащ 20 проучвания за възрастни, установява че 49% от пациентите с гастропареза страдат от тревожност, а 39% – от депресия. За сравнение, в общата популация тревожното разстройство засяга само 2.7%, а депресивното разстройство – 3.8% от хората.​

Тази статия ще разгледа подробно комплексната връзка между гастропарезата и психичното здраве, механизмите на тази връзка и важността на холистичен подход при лечението.

Какво е гастропареза?

Дефиниция и механизъм

Гастропарезата е гастроинтестинално разстройство, при което стомахът не може ефективно да изпразва съдържанието си в тънките черва, въпреки че няма физическа блокада. Терминът произхожда от гръцките думи „gastro“ (стомах) и „paresis“ (частична парализа).​

При нормално функциониране, мускулите на стомаха се свиват ритмично, за да смелят храната и да я изтласкат в тънките черва. При гастропареза този процес е забавен или нарушен, което води до редица изнурителни симптоми.​

Основни симптоми на гастропареза:

• Хронична гадене – най-честият и постоянен симптом
• Повръщане
• Ранно засищане – чувство на ситост след малко количество храна
• Постпрандиална тежест – тежест и подуване след хранене
• Коремна болка – засяга около 70% от пациентите
• Хронична умора – превалиращ симптом, влошаващ качеството на живот
• Загуба на тегло – при тежки случаи поради невъзможност за адекватен хранителен прием

Епидемиология

Разпространение:

Актуални данни от 2025 г. показват че:

• Общата разпространеност на гастропарезата в САЩ е приблизително 0.16% от популацията
• При пациенти с диабет тип 1 разпространеността достига 4.59%
• При пациенти с диабет тип 2 разпространеността е 1.31%​

Проучвания от 2024 г. показват, че разпространеността варира в зависимост от методологията:

• Строги критерии (обективно доказано забавено изпразване): 13.8 до 24.2 на 100,000 възрастни
• По-широки критерии (само диагностични кодове): 13.8 до 267.7 на 100,000 възрастни​

Честота на нови случаи (инциденция):

Според комунитетни проучвания с обективна диагностика:

• САЩ: 6.3 нови случая на 100,000 човеко-години в общата популация
• Великобритания: 1.9 нови случая на 100,000 човеко-години​

При разделяне по пол:

• Жени: 9.8 случая на 100,000 човеко-години
• Мъже: 2.4 случая на 100,000 човеко-години
• При пациенти над 60 години честотата достига 10.5 на 100,000​

Демографски характеристики:

• 67-88% от пациентите са жени (до 80% според някои проучвания)
• Средна възраст при диагностициране: 40-45.5 години
• Кавказците имат по-висока разпространеност от други етнически групи​

Етиология (причини):

Разпределението на причините варира според различните проучвания:

• Идиопатична гастропареза (неизвестна причина): 36-62% от случаите
• Диабетна гастропареза (усложнение на диабет): 29-38% от случаите
• Постоперативна гастропареза (след хирургия на стомаха): променлив процент
• Други причини: Паркинсонова болест, склеродермия, хипотиреоидизъм, вирусни инфекции​

Разпространението на психопатология при гастропареза

Процент на психиатрични състояния

Систематичният преглед от 2017 г. идентифицира три проучвания, които оценяват разпространението на психопатология при общо 378 пациенти с гастропареза. Резултатите разкриват тревожна картина на психологическия дистрес.​

Тревожност:

Данни от различни проучвания показват:

• Тежка тревожност: 12.4% от пациентите (при критерий за много тежка тревожност)
• Ситуационна тревожност (state anxiety): 36% с тежка форма
• Личностна тревожност (trait anxiety): 35% с тежка форма
• Общо: 50.2% съобщават за ситуационна тревожност ≥ 46 точки
• Общо: 51.5% съобщават за личностна тревожност ≥ 44 точки​

Депресия:

• Депресия (история или лечение): 21.8-23% от пациентите
• Тежка депресия (BDI 29-63): 18% от пациентите
• Умерена до тежка депресия (BDI ≥ 20): 41.5-41.6% от пациентите
• При използване на HADS с cut-off > 8: 74% отговарят на критериите за тревожност или депресия
• При използване на HADS с cut-off > 10: 99% отговарят на критериите​

Соматизация:

• 50% демонстрират значителни повишения в гастроинтестиналната психосоматична податливост​

Комбинирана тревожност/депресия:

• 24% от пациентите страдат едновременно от двете състояния​

Свързано съдържание: Паник атака – какво представлява?

Актуализирани данни от 2024 г.

Мета-анализът от юли 2024 г., обхващащ 20 проучвания за възрастни, предоставя най-актуалните данни:

Обединени показатели:

• Тревожност при гастропареза: 49% (сравнено с 29% при функционална диспепсия)
• Депресия при гастропареза: 39% (сравнено с 32% при функционална диспепсия)
• Общата популация: Тревожност 2.7%, Депресия 3.8%​

Това означава, че пациентите с гастропареза имат:

• Приблизително 18 пъти по-висока честота на тревожност от общата популация
• Приблизително 10 пъти по-висока честота на депресия от общата популация

Важни находки от мета-анализа:

• Няма значителна връзка между тревожност и гастроинтестинални симптоми при гастропареза (r = 0.11)
• Няма значителна връзка между депресия и гастроинтестинални симптоми при гастропареза (r = 0.16)
• Нивата на психологически дистрес не корелират със степента на стомашно задържане (обективно измерване)​

Фактори, свързани с психопатология

Проучванията идентифицират следните фактори, които влияят на психологическото състояние:

Пол:

• Жените са по-склонни да съобщават за коморбидно тревожно разстройство от мъжете
• Мъжкият пол е свързан с по-висока ситуационна тревожност в едно проучване​

Тежест на симптомите:

• Пациентите с тежка симптоматика са по-склонни да съобщават за голяма депресия
• Тежестта на симптомите корелира положително с депресията, но връзката с тревожността е по-слаба
• Болката/дискомфортът са особено силно свързани с депресия и тревожност​

Етиология:

• Не се наблюдават значителни различия в нивата на тревожност и депресия между диабетна и идиопатична гастропареза​

Степен на стомашно задържане:

• Няма значителна разлика в тревожност и депресия според степента на гастрично задържане (измерено обективно)​

Нивата на тревожност и депресия при гастропареза

Измерване на тревожността

Четири проучвания използват State-Trait Anxiety Inventory (STAI) при общо 1,408 пациенти. STAI разграничава два типа тревожност: ситуационна (state anxiety), която е временна тревожност в отговор на конкретна ситуация, и личностна (trait anxiety) – постоянна склонност към тревожност като черта на личността.​

Средни скорове:

• Ситуационна тревожност (state): Среден скор 45.2
• Личностна тревожност (trait): Среден скор 43.9

Процент с повишена тревожност:

• 50.2% съобщават за ситуационна тревожност ≥ 46
• 51.5% съобщават за личностна тревожност ≥ 44
• 36% имат тежка ситуационна тревожност (≥ 50)
• 35% имат тежка личностна тревожност (≥ 50)

Корелации с тревожността:

Тревожността е свързана с:

• Увеличена тежест на гастропарезата като цяло
• Гадене и повръщане
• Подуване
• Постпрандиална тежест
• Болка и дискомфорт

Важно: Тревожността не се различава значително според степента на стомашното задържане (обективно измерване).​

Измерване на депресията

Четири проучвания използват Beck Depression Inventory (BDI) при общо 1,408 пациенти. BDI е самооценъчна скала, която измерва тежестта на депресивните симптоми чрез 21 въпроса.​

Средни скорове:

• Среден BDI скор: 18.6 (лека до умерена депресия)

Процент с повишена депресия:

• 41.5-41.6% имат BDI скорове ≥ 20 (умерена до тежка депресия)
• 18% имат BDI скорове 29-63 (тежка депресия)

Корелации с депресията:

Депресията е силно свързана с:

• Увеличена тежест на гастропарезата
• Гадене и повръщане
• Подуване и постпрандиална тежест
• Болка и дискомфорт (особено силна връзка)
• Използване на prokinetici или antiemetici
• Хоспитализации

Hospital Anxiety and Depression Scale (HADS):

Два проучвания използват HADS:

• Cut-off > 8: 74% отговарят на критериите за тревожност или депресия; 29% – за двете
• Cut-off > 10: 99% отговарят на критериите за депресия и тревожност​

Качество на живот при гастропареза

Единадесет проучвания, обхващащи 2,076 пациенти, изследват качеството на живот (QoL) при гастропареза. Качеството на живот е широк концепт, който включва физическо, психологическо и социално благополучие, като измерва как заболяването влияе на способността на пациента да живее пълноценен живот.​

Сравнение с общата популация

SF-12 и SF-36 (Short Form Health Surveys):

Множество проучвания установяват:

• Физическите и менталните компоненти са значително по-ниски при пациенти с гастропареза спрямо популационните норми
• Няма значителна разлика в QoL между диабетна и идиопатична гастропареза (в повечето проучвания)
• Тежестта на симптомите е силно отрицателно корелирана с физическия компонент на QoL​

PAGI-QOL (Patient Assessment of Upper GI Disorders QoL):

Седем проучвания използват PAGI-QOL и установяват значително нарушено качество на живот.​

Отрицателни корелации с QoL:

Качеството на живот е по-ниско при:

• Обща тежест на горни гастроинтестинални симптоми
• Тежест на болка/дискомфорт
• Умора
• Тежест на подуване
• Тежест на гадене/повръщане​

Кои аспекти на живота са най-засегнати?

Проучване от 2024 г., публикувано в Therapeutic Advances in Gastrointestinal Endoscopy, идентифицира три основни теми, които непрекъснато се появяват в разказите на пациентите.​

1. Храненето и социалните ситуации:

Пациентите описват дълбоко чувство на изолация, причинено от невъзможността да ядат навън или да участват в социални събития, свързани с храна. В културите, където споделянето на храна е централен социален ритуал, това води до постепенна изолация. Диетичните ограничения правят социализацията изключително трудна, а страхът от внезапно повръщане в публични места кара пациентите да избягват ресторанти, партита и дори семейни събирания.​

2. Умора и физическо изтощение:

Хроничната умора се появява като превалиращ симптом, който често е подценяван от околните. Пациентите описват невъзможност да изпълняват ежедневни дейности, които здравите хора приемат за даденост – пазаруване, готвене, дори хигиенни процедури. Развива се зависимост от други хора за извършване на рутинни задачи, което удря по чувството за автономност и самоуважение.​

3. Напрежение в отношенията:

Хроничното заболяване води до натоварване на партньори и семейства, които поемат допълнителни задължения. Често се наблюдава липса на разбиране от близки, които не виждат „видимо“ заболяване и подценяват тежестта на симптомите. Пациентите изпитват чувство за непълноценост и вина, че „натоварват“ близките си. Появяват се и сексуални проблеми поради симптомите, умората и емоционалното изтощение.​

Качеството на живот във времето

Едно дългосрочно проучване проследява пациенти за 48 седмици на стандартна медицинска грижа:​

Резултати:

• Леко подобрение в SF-36 и PAGI-QOL скоровете след 48 седмици
• Никаква значителна промяна в нивата на депресия или тревожност
• Качеството на живот остава нарушено спрямо общата популация

Предиктори на резултати:

• Умерена до тежка депресия на изходно ниво: Отрицателен предиктор на симптоматично подобрение
• Използване на анксиолитици: Отрицателен предиктор
• Използване на антидепресанти: Положителен предиктор (вероятно защото лекуват основната депресия)

Връзката между психологически фактори и гастропареза

Двупосочна връзка: „Brain-Gut Axis“

Изследванията върху мозъчно-чревната ос (brain-gut axis) предоставят биологична основа за разбиране на връзката между психологическите фактори и гастроинтестиналните симптоми. Мозъчно-чревната ос е комплексна двупосочна комуникационна система между централната нервна система и стомашно-чревния тракт, осъществявана чрез неврални, хормонални и имунологични пътища.​

От стомах към мозък:

Физическите симптоми на гастропарезата активират сигнални пътища, които достигат до мозъка и се интерпретират като страдание и дистрес. Гастроинтестиналните симптоми са свързани с повишен психологически дистрес – тревожност и депресия. Хроничната гадене, повръщане и болка не просто причиняват дискомфорт; те изтощават психологическите ресурси на пациента. Постоянното справяне с непредвидими и неконтролируеми симптоми води до чувство на безпомощност, което е централен механизъм в развитието на депресия.​

От мозък към стомах:

Психологическите състояния влияят директно на функцията на стомашно-чревния тракт. Хората, изпитващи психологически дистрес, са по-склонни да развият или да влошат гастроинтестиналните симптоми. Стресът и тревожността могат да влошат стомашното изпразване чрез влияние върху стомашната моторика и да засилят симптомите. Този порочен кръг – симптоми водят до стрес, стресът влошава симптомите и е характерен за взаимодействието между психиката и гастроинтестиналния тракт.​

Симптом-специфична тревожност

Едно от най-важните откритията от проучването от 2024 г. е разграничаването между генерализирана тревожност/депресия и симптом-специфична тревожност.​

Симптом-специфичната тревожност е тревожност, която е директно фокусирана върху самите симптоми на гастропарезата – страх от повръщане, тревожност относно кога и как ще се появят симптомите, катастрофични мисли за прогресията на заболяването. Изследванията показват, че тя е по-силно корелирана с тежестта на симптомите от генерализираната тревожност или депресия. Тя действа като медииращ фактор в връзката между тежестта на симптомите и психологическия дистрес. Освен това, симптом-специфичната тревожност се оказва прогностичен фактор за по-тежко протичане на заболяването във времето.​

Проучването установява, че пациентите, които са по-здравно фокусирани и устойчиви са тези, които виждат заболяването като предизвикателство, но не позволяват то да дефинира цялата им идентичност и са по-способни да се адаптират към трудностите на състоянието си. От друга страна, тези, които са по-болестно фокусирани, които виждат себе си главно като „болни хора“ и катастрофизират симптомите изпитват значително по-висок дистрес и имат по-влошено качество на живот.​

Не корелира със степента на стомашно задържане

Един от най-изненадващите и най-важни резултати от изследванията е, че психологическият дистрес НЕ корелира със степента на гастрично задържане, измерено чрез обективни тестове като гастрично изпразващ скенинг. Това означава, че колко бавно се изпразва стомахът според обективните измервания не предвижда колко дистрес ще изпита пациентът.​

Освен това, изследванията показват, че пациентите с функционална диспепсия – състояние, при което има симптоми подобни на гастропареза, но без забавено изпразване на стомаха – изпитват сходни нива на дистрес като тези с доказана гастропареза. Тези находки са критични, защото предполагат, че възприятието и интерпретацията на симптомите, а не обективната тежест на стомашното забавяне, са ключови за психологическия дистрес.​

Рискови фактори за психологически дистрес

Изследванията идентифицират множество рискови фактори, които правят определени пациенти по-уязвими към развитие на психологически дистрес.​

Характеристики на симптомите:

• Остро начало на симптоми (внезапно появяване)
• Постепенно влошаване на симптомите във времето
• Непредвидимост на симптомите
• Тежка коремна болка
• Гадене и повръщане (най-безпокойните симптоми)

Психологически фактори:

• История на психиатрични състояния
• Неадаптивни копинг стратегии (избягване, отричане, катастрофизация)
• Негативно болестно възприятие (illness perception)
• Катастрофизация на симптомите

Социални фактори:

• Социална изолация
• Финансово натоварване
• Хранителна несигурност
• Липса на разбиране от медицински доставчици и близки

Психологическа интервенция при гастропареза

Единственото рандомизирано контролирано проучване

Въпреки очевидната нужда от психологическа подкрепа, систематичният преглед от 2017 г. идентифицира само едно проучване, което е разгледало психологическа интервенция при гастропареза. Това е изненадващо малко, предвид високата честота на психологически дистрес в тази популация.​

Проучване на Liu et al. (2014):

Проучването включва 120 пациенти с постоперативна гастропареза, която се развива след хирургична намеса. Пациентите бяха рандомизирани в две групи с по 60 души всяка. Контролната група получаваше конвенционална терапия, включваща гастрична тръба за декомпресия на стомаха, период на гладуване, парентерално и ентерално хранене за подкрепа на хранителното състояние, рутинни сестрински грижи и основно здравно ръководство относно състоянието.​

Интервенционната група получаваше цялата конвенционална терапия плюс цялостна психологическа интервенция, която включваше няколко компонента:

• Подкрепяща психологическа консултация
• Симптоматична психологическа интервенция на леглото
• Музика и коремен масаж
• Психологическа интервенция за семействата

Резултати:

Двете групи имаха сравними CES-D скорове (Center for Epidemiologic Studies Depression Scale) на изходно ниво, което потвърждава, че групите са добре балансирани. Обаче, интервенционната група имаше значително по-ниски скорове от контролната група на дни 3, 7, 10 и 17 след интервенцията. Още по-впечатляващо, интервенционната група също имаше значително подобрена стомашна функция след интервенцията в сравнение с контролната група.​

Ограничения:

Въпреки обещаващите резултати, проучването има значителни ограничения. То е проведено само върху постоперативни пациенти, интервенцията използва множество различни компоненти едновременно, не включва дългосрочно проследяване и не включва мерки за тревожност или качество на живот.​

Препоръчителни психологически подходи

Въпреки ограничените доказателства, експертите препоръчват:​

Оценка и скрининг:

• Психологическа оценка като част от стандартната грижа
• Ранна идентификация на рискови фактори

Терапевтични подходи:

• Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) – първа линия интервенция
• Техники за управление на стреса – релаксация, дихателни техники
• Mindfulness и медитация – развиване на приемащо отношение към симптомите
• Групи за подкрепа – намаляване на изолацията, споделяне на опит
• Семейна терапия – адресиране на напрежението в отношенията
• Обучение за адаптивни копинг стратегии

Клинична значимост и холистичен подход

Предиктори на резултати

Проучването от 2015 г. на Pasricha et al. установява че умерена до тежка депресия на изходно ниво е отрицателен предиктор на симптоматично подобрение при проследяване. Използването на анксиолитици на изходно ниво също е отрицателен предиктор, докато използването на антидепресанти е положителен предиктор. Това подсказва, че адресирането на психологическите симптоми може директно да подобри физическите резултати.​

Мултидисциплинарен подход

Проучването от 2024 г. подчертава необходимостта от фундаментална промяна в начина, по който се приближаваме към пациентите с гастропареза. Авторите заключават: „Акцентът трябва да бъде поставен върху изграждането на доверие в отношенията пациент-доставчик“ и „Доставчиците трябва да се разпитват за ефектите на гастропарезата върху начина на живот“.​

Лечението на гастропарезата трябва да е мултидисциплинарно:

• Гастроентеролог – медицинско лечение на физическите симптоми
• Диетолог/нутриционист – индивидуализирани хранителни планове
• Психолог/психиатър – адресиране на тревожност, депресия, психотерапия
• Специалист по болката – при тежка коремна болка
• Социален работник – финансова подкрепа, достъп до ресурси, групи за подкрепа

Препоръки за бъдещи изследвания

Систематичният преглед от 2017 г. подчертава необходимостта от по-задълбочени и методологически строги изследвания в областта на психологическите аспекти на гастропарезата.​

Общи методологични препоръки

Когато се оценява разпространението на психопатология в гастропарезни кохорти, изследователите трябва да използват стандартизирани и валидирани инструменти като SCID или MINI. Тези инструменти позволяват точна диагностика от квалифицирани специалисти. Освен това е критично важно да се предоставя ясна информация за скоровете и да се използват единни cut-off критерии.​

При разработването на психологически интервенции, изследванията трябва да следват рандомизиран контролиран дизайн с адекватна мощност на изследването. Интервенциите трябва да бъдат подробно описани, специфично фокусирани върху гастропарезата и да включват мерки за икономическа ефективност. Дългосрочното проследяване е от съществено значение – проучванията трябва да включват оценки на 1 и 2 години след интервенцията.​

Ключови изследователски въпроси

• Каква е точната честота на психопатология при гастропареза в сравнение с други гастроинтестинални състояния?
• Кои психологически процеси действат като модериращи или медииращи фактори?
• Как полът влияе на проявата и хода на заболяването?
• Как исторически и текущи стресори влияят на гастропарезата?
• Как продължителността на заболяването влияе на връзката с психологическия дистрес?

Практически съвети за пациенти и близки

За пациентите с гастропареза

Ако сте диагностицирани с гастропареза, първата и може би най-важна стъпка е да признаете и валидирате своите психологически симптоми. Тревожността, депресията, страхът и чувството на изолация не са признак на слабост или „само в главата ви“. Те са нормална и разбираема реакция на хронично, изнурително заболяване. Не се срамувайте и не се колебайте да потърсите професионална помощ от психолог или психиатър.​

Развиването на адаптивни копинг стратегии е критично за управлението на симптомите. Mindfulness медитацията може да ви помогне да развиете по-приемащо отношение към симптомите. Дихателните техники, особено диафрагмалното дишане, могат да активират парасимпатиковата нервна система и да намалят тревожността. Прогресивната мускулна релаксация и други техники за управление на стреса също могат да бъдат изключително полезни.​

Свързването с група за подкрепа може да бъде невероятно ценно. Споделянето на опит с други хора, които наистина разбират какво преживявате, може драматично да намали чувството на изолация. Комуникацията с медицинските доставчици е от изключителна важност. Бъдете откровени за емоционалните си симптоми и изисквайте цялостна грижа, която включва психологическа подкрепа.​

Важно е също така да се опитате да се свържете отново с приятни дейности, дори ако трябва да ги адаптирате. Не позволявайте на заболяването напълно да ви изолира от нещата, които правят живота ви смислен.​

За близките на пациенти с гастропареза

Ако грижите се за или живеете с човек с гастропареза, образованието е първата стъпка към ефективна подкрепа. Отделете време да научите за гастропарезата. Какво е, какви симптоми причинява, как влияе на ежедневието. Разберете, че симптомите са реални и изнурителни. Признайте психологическите последици.​

Емоционалната подкрепа е безценна. Най-важното е активно да слушате без да съдите, прекъсвате или предлагате незатребвани съвети. Валидирайте чувствата на близкия си. Избягвайте минимизирането на симптомите.  Фрази като „Просто се опитай да ядеш“ не са подходящи

Практическата помощ може да направи огромна разлика. Помогнете с домакинските задачи, придружавайте на медицински прегледи и бъдете гъвкави с плановете, защото симптомите са непредвидими.​

Но докато давате подкрепа, не забравяйте грижата за себе си. Грижата за близък с хронично заболяване е изтощителна. Потърсете подкрепа за себе си и поставяйте здрави граници. Грижете се за собственото си физическо и психическо здраве. Не можете ефективно да подкрепяте друг, ако сте изтощени.​

Заключение

Гастропарезата е наистина сложно хронично заболяване, което оказва дълбоко и многостранно въздействие не само върху стомаха, но и върху ума, емоциите и цялостното качество на живот. Изследванията ясно и недвусмислено показват няколко критични точки.​

Психологическият дистрес е почти универсална характеристика на живота с гастропареза. Статистиката е поразителна – 49% от пациентите страдат от тревожност, 39% страдат от депресия, и качеството на живот е значително и трайно нарушено. Тези числа представляват реални хора, които се борят ежедневно не само с физическите симптоми, но и с емоционалното бреме на тревожност, депресия, изолация и отчаяние.​

Връзката между физическите и психологическите аспекти е двупосочна и сложна. Физическите симптоми водят до психологически дистрес, но психологическият дистрес също може да влоши физическите симптоми чрез мозъчно-чревната ос, създавайки порочен кръг от страдание.​

Психологическите фактори не само съпътстват заболяването, но и предвиждат неговия ход. Депресията и тревожността на начало на лечението са отрицателни предиктори за симптоматично подобрение. Това означава, че адресирането на психологическите симптоми може директно да подобри физическите резултати.​

Холистичният, мултидисциплинарен подход е абсолютно необходим. Лечението не може да се ограничава само до гастроентеролога. Необходима е координирана грижа от екип от специалисти – гастроентеролог, диетолог, психолог или психиатър, специалист по болката при нужда, и социален работник. Психологическата подкрепа трябва да бъде интегрирана в стандартната грижа като критичен компонент.​

Въпреки че изследванията в тази област все още са ограничени, нарастващите доказателства подчертават спешната необходимост от разработване и систематично тестване на психологически интервенции, специално пригодени за уникалните нужди на пациентите с гастропареза.​

Със зачитане и признаване на психологическите предизвикателства и с активно интегриране на психологическата подкрепа в стандартната медицинска грижа, можем да помогнем на пациентите не само да управляват симптомите си по-ефективно, но и да възвърнат чувството за контрол, надежда, качество на живот и общо благополучие.​

„Гастропарезата не е просто стомашен проблем – тя е заболяване на цялата личност, изискващо грижа за тялото, ума и духа.“

Използвани източници и научни проучвания

Систематични прегледи и мета-анализи

1. Psychological controversies in gastroparesis: A systematic review – Woodhouse S, Hebbard G, Knowles SR. World Journal of Gastroenterology, февруари 2017
2. Comparing the prevalence and association between anxiety and depression with gastrointestinal symptoms across gastroparesis and functional dyspepsia: A systematic review and meta-analysis – Overs J et al. Journal of Psychosomatic Research, юли 2024

Актуални изследвания (2024-2025)

3. Scoping review: the social and emotional impacts of gastroparesis – Simons M et al. Therapeutic Advances in Gastrointestinal Endoscopy, юли 2024
4. Current Concepts in Gastroparesis and Gastric Neuromuscular Disorders – Dimino J et al. PMC, април 2025
5. Gastroparesis for the nongastroenterologist – Cleveland Clinic Journal of Medicine, май 2024
6. Prevalence and disease burden of gastroparesis in Asia – Hsu CT et al. Journal of Gastroenterology and Hepatology, януари 2024
7. Bridging international guidelines on gastroparesis with real-world clinical practice – Journal of Clinical Gastroenterology, 2025

Информационни ресурси

8. Psychological Factors in Gastroparesis – Gastroparesisclinic.org
9. Gastroparesis and glucose: a growing health challenge – GlobalData, август 2025
10. Diagnostic Criteria and Symptom Profiles in Adult Gastroparesis – Zhang VR et al., 2025

Допълнителни проучвания

11. Soykan I et al. (1998) – Демография, клинични характеристики, психологически профили и лечение при пациенти с гастропареза. Digestive Diseases and Sciences
12. Parkman HP et al. (2011) – Клинични характеристики на идиопатична гастропареза. Gastroenterology
13. Hasler WL et al. (2010) – Психологическа дисфункция е свързана с тежестта на симптомите при гастропареза. American Journal of Gastroenterology
14. Pasricha PJ et al. (2015) – Резултати и фактори, свързани с намалени симптоми при пациенти с гастропареза. Gastroenterology
15. Liu Y et al. (2014) – Ефектите на цялостна психологическа интервенция върху времето за възстановяване при пациенти с постоперативен синдром на гастропареза. Journal of Clinical Nursing
16. Bielefeldt K et al. (2009) – Различни лица на гастропарезата. World Journal of Gastroenterology
17. Jung HK et al. (2009) – Честотата, разпространението и резултатите при пациенти с гастропареза в Olmsted County, Minnesota. Gastroenterology
18. Cherian D et al. (2012) – Умората: превалиращ симптом при гастропареза. Digestive Diseases and Sciences
19. Harrell SP et al. (2008) – Нова класификационна схема за гастропареза базирана на преобладаващо-симптомна презентация. Journal of Clinical Gastroenterology
20. Cherian D et al. (2010) – Коремната болка е честа симптом при гастропареза. Clinical Gastroenterology and Hepatology

Тази статия е с образователна и информационна цел и не заменя консултация с квалифициран лекар, гастроентеролог или психолог. Ако страдате от симптоми на гастропареза или значителен психологически дистрес, моля консултирайте се с медицински специалист. Своевременното търсене на професионална помощ е критично за управлението както на физическите, така и на психологическите аспекти на това сложно заболяване.