Как да разпознаем биполярно разстройство

Биполярното разстройство е едно от най-сложните и често погрешно разбирани психични заболявания. Въпреки че през последните години информираността за него се е повишила, все още не сме успели да преборим стереотипите, които определят отношението ни към заболяването. Много хора живеят с биполярно разстройство години наред, без да знаят какво се случва с тях, защото симптомите често се объркват с нормални промени в настроението или с други психични състояния.

Познати личности като певицата Марая Кери, която призна че има биполярно разстройство и 17 години е крила диагнозата си от страх че може да попречи на кариерата й, актрисата Катрин Зита-Джоунс и певицата Шиниъд О’Конър помагат да се разруши стигмата около това заболяване.

Тази статия ще ви запознае подробно с признаците на биполярното разстройство, как да го разпознаете при себе си или близките си, и защо е критично важно да се потърси навременна професионална помощ.

Какво представлява биполярното разстройство?

Дефиниция и характеристики

Биполярното разстройство е психично заболяване от групата на афективните разстройства. Афективните разстройства (отнасящи се до емоция, афект) се характеризират с честа смяна на настроенията, от депресия към еуфория (мания) и обратно. Епизодите са циклични, като между тях често има периоди на ремисия.​

За разлика от нормалните промени в настроението, които всички преживяваме, биполярното разстройство се характеризира с екстремни емоционални състояния, които драстично засягат съня, енергичността, социалната активност, правилната преценка, обичайното поведение и способността да се мисли ясно.​

Продължителност на епизодите

Продължителността на „фазите“ може да варира значително:

  • Епизодите могат да продължават между няколко седмици и няколко месеца (обикновено 3-6 месеца, ако не се лекуват)
  • Периодите на ремисия може да продължат от месеци до години
  • При тежките случаи периодите на ремисия може да бъдат кратки или да отсъстват​

Разпространение и демография

Глобална разпространеност:

Според СЗО (Световна здравна организация), през 2021 г. около 37 милиона души (или 0.5% от глобалната популация), включително приблизително 34 милиона възрастни, живеят с биполярно разстройство. Други проучвания оценяват глобалната разпространеност на около 40-46 милиона души.​

Разпространеност в САЩ:

  • Годишна разпространеност: Около 2.8% от възрастните в САЩ са имали биполярно разстройство през последната година
  • Пожизнена разпространеност: Приблизително 4.4% от възрастните в САЩ ще преживеят биполярно разстройство някога в живота си
  • При юноши: Около 2.9% от юношите на възраст 13-18 години са преживели биполярно разстройство​

Разпределение по пол:

Разпространеността е почти еднаква между мъже и жени:

  • Мъже: 2.9%
  • Жени: 2.8%

Въпреки че общата разпространеност е подобна, жените по-често търсят помощ и съответно повече жени са диагностицирани. Жените също имат склонност към по-чести депресивни епизоди и rapid cycling (бързо редуване на епизодите).​

Средна възраст на начало:

Средната възраст на отключване на симптомите е около 25 години, въпреки че заболяването може да се случи и в тийнейджърските години и по-рядко при децата. Биполярното разстройство обикновено се диагностицира през юношеството или ранната зряла възраст, но началото може да настъпи през целия живот. Биполярно I разстройство е най-често при младежи на възраст 18-25 години, засягайки 3.4% от тази възрастова група.​

Типове биполярно разстройство

Според DSM-5 (Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства) и ICD-11, биполярното разстройство се характеризира като спектър от разстройства, възникващи на континуум. Има три основни типа:​

Биполярно разстройство тип I

Характеристики:

  • Необходим е поне един маниакален епизод за поставяне на диагнозата
  • Депресивните епизоди са чести при огромното мнозинство от случаите, но не са задължителни за диагнозата
  • Маниакалният епизод трябва да продължава поне една седмица и да е налице през по-голямата част на деня, почти всеки ден (или всяка продължителност, ако е необходима хоспитализация)
  • Може да включва психотични белези при тежки случаи​

Биполярно разстройство тип II

Характеристики:

  • Няма маниакални епизоди (никога не е имало пълен маниакален епизод)
  • Налице са един или повече хипоманиакални епизоди и един или повече депресивни епизода
  • Хипоманиакалният епизод трябва да продължава поне четири последователни дни
  • Хипоманиакалните епизоди не достигат до пълните екстреми на манията (не причиняват тежко социално или професионално увреждане и са без психоза)
  • Това може да направи биполярно II по-трудно за диагностициране, тъй като хипоманиакалните епизоди може просто да изглеждат като периоди на успешна висока продуктивност​

Циклотимия (Циклотимно разстройство)

Характеристики:

  • История на хипоманиакални симптоми, които не отговарят на критериите за хипоманиакален епизод, и депресивни симптоми, които не отговарят на критериите за депресивен епизод
  • Симптомите се редуват за поне две години при възрастни и поне една година при деца и юноши (с симптоми през поне половината от времето)
  • Критериите за мажорен депресивен, маниакален или хипоманиакален епизод никога не са били изпълнени​

Разпознаване на маниакалния епизод

Маниакалният епизод е характерен за биполярното разстройство и представлява период на екстремно повишено, експанзивно или раздразнително настроение и необичайно и постоянно повишена активност или енергия. В този период човек има много енергия, приповдигнато настроение независимо дали има или няма причина за това, има силно оптимистична нагласа и повишена самооценка.

Критерии за маниакален епизод според DSM-5

Основен критерий:

  • Отчетлив период на необичайно и постоянно повишено, експанзивно или раздразнително настроение и необичайно и постоянно повишена активност или енергия
  • Продължава поне една седмица и е налице през по-голямата част на деня, почти всеки ден
  • Или всяка продължителност, ако е необходима хоспитализация

За да се установи маниакален епизод, трябва да са налични 3 или повече от следните симптоми (4 ако настроението е предимно раздразнително):​

Основни симптоми на мания:

  1. Повишено самочувствие или грандомания
    • Чувство на еуфория и изключителност
    • Увереност, че притежавате специална дарба
    • Вяра, че можете да промените света или да се справите с всичко
  2. Намалена нужда от сън
    • Чувство на почивка след само 3 часа сън
    • Неизчерпаема енергия въпреки малкото спане
    • Функциониране без умора седмици наред
  3. Бързо и хаотично говорене
    • По-разговорлив от обикновено
    • Усещане за натиск да продължава да говори
    • Говорене без пауза, прескачане от тема на тема
  4. Препускащи мисли (Flight of ideas)
    • Мислите препускат твърде бързо в главата
    • Субективно изживяване, че мислите се надпреварват
    • Невъзможност да подредите мислите си
  5. Лесна разсейваемост
    • Вниманието лесно се отклонява от несъществени или ирелевантни външни стимули
    • Невъзможност за концентрация върху една задача
  6. Повишена целенасочена активност
    • Увеличена социална, професионална или сексуална активност
    • Физическо безпокойство и хиперактивност (психомоторна агитация)
    • Започване на множество проекти едновременно
  7. Импулсивно и рисково поведение
    • Прекомерно участие в дейности с висок потенциал за болезнени последици
    • Неконтролирано пазаруване и харчене на пари
    • Безразсъдно сексуално поведение
    • Глупави бизнес инвестиции
    • Спонтанни важни решения (планиране на семейство, теглене на кредити)​

Допълнителни критерии:

  • Епизодът причинява клинично значимо влошаване в социалното, професионалното или друго важно функциониране
  • Или е достатъчно тежък, за да наложи хоспитализация, за да се предотврати вреда на себе си или други
  • Или има психотични белези (халюцинации, налудности)
  • Епизодът не се дължи на физиологичните ефекти на вещество (напр. наркотик на злоупотреба, медикамент) или друго медицинско състояние​

Допълнителни признаци на мания

Поведенчески промени:

  • Раздразнителност, агресия и гняв – честa агресия без видима причина
  • Провокативно и натрапчиво поведение – неспособност да остане спокоен повече от няколко минути
  • Слаба концентрация и липса на добра преценка – вземане на необмислени решения

Опасностите на маниакалния епизод

Важно е да се разбере, че засегнатите не отчитат сами промените в поведението си. Те не търсят медицинска помощ или я отказват, ако им се предлага такава, тъй като я считат за неуместна. В такъв период те изживяват еуфория и благополучие и не приемат, че е необходимо да бъдат лекувани.​

Епизодите на мания могат да доведат до:

  • Необмислени и пагубни решения за бъдещето
  • Теглене на кредити за мащабни бизнес начинания
  • Спонтанно планиране на семейство и деца
  • Извършване на безразсъдни действия вследствие на завишена самоувереност
  • Раздразнение у близки и познати
  • Подвеждане и излъгване с негативни последици
  • Правни проблеми поради импулсивни действия
  • Финансово разорение​

Разпознаване на хипоманиакалния епизод

Хипоманията е по-лека форма на мания, характерна за биполярно разстройство тип II. Хипоманиакалният епизод включва отчетлив период на постоянно повишено, експанзивно или раздразнително настроение заедно с повишена активност или енергия, продължаващ поне четири последователни дни, налице през по-голямата част на деня, почти всеки ден.​

Критерии за хипоманиакален епизод

През този период индивидът трябва да покаже три или повече от следните симптоми (четири, ако настроението е раздразнително), които представляват забележима промяна от обичайното поведение:​

  • Повишено самочувствие или грандомания
  • Намалена нужда от сън (усеща се почивка след само 3 часа сън)
  • По-говорлив от обикновено или чувство на натиск да продължава да говори
  • Препускащи мисли или субективно изживяване, че мислите се надпреварват
  • Разсейване – лесно се отклонява вниманието от несъществени или ирелевантни външни стимули
  • Увеличаване на целенасочените дейности (социално, на работа, в училище или сексуално) или физическо безпокойство
  • Прекомерно участие в дейности с висок потенциал за болезнени последици

Разлика между мания и хипомания

Важни разлики:

  • Хипоманиакалният епизод не причинява толкова много проблеми в работата или личния живот, колкото маниакалният епизод
  • Той не е достатъчно тежък, за да причини изразено увреждане на социалното или професионалното функциониране или да наложи хоспитализация
  • Няма психотични белези (халюцинации, налудности)
  • Епизодът е забележим за другите като промяна от обичайното поведение на лицето​

Това прави хипоманията по-трудна за разпознаване, защото може да изглежда просто като период на висока продуктивност и енергия, особено в нашата култура, която често възнаграждава високата продуктивност.

Разпознаване на депресивния епизод

Депресията представлява понижено състояние на настроението, често срещано при хора с биполярно разстройство. Човек, който е депресиран е немотивиран, без желание за работа или развлечения, със забавени действия и без енергия.

Критерии за мажорен депресивен епизод според DSM-5

Депресивната страна на биполярното разстройство се характеризира с мажорен депресивен епизод, който води до депресивно настроение или загуба на интерес или удоволствие от живота. Човек трябва да изпита 5 или повече от следните симптоми в продължение на две седмици, като поне един от симптомите е депресивно настроение или загуба на интерес/удоволствие:​

Основни симптоми на депресия:

  1. Депресивно настроение
    • Чувство на тъга, празнота или безнадеждност през по-голямата част на деня, почти всеки ден
    • При деца или юноши може да се прояви като раздразнителност
  2. Загуба на интерес или удоволствие (Анхедония)
    • Значително намален интерес или удоволствие при всички или почти всички дейности през по-голямата част на деня, почти всеки ден
    • Нещата, които преди са радвали, вече не радват
  3. Промени в теглото и апетита
    • Значителна загуба на тегло без диета или наддаване на тегло
    • Намаление или увеличение на апетита почти всеки ден
  4. Промени в съня
    • Безсъние (най-често) или хиперсомния (прекомерна сънливост) почти всеки ден
    • Трудности при заспиване, поддържане на съня или прекалено ранно събуждане
  5. Психомоторна агитация или забавяне
    • Психомоторна агитация (безпокойство, тревожност)
    • Или психомоторно забавяне (забавени движения и говор)
    • Забележимо за другите (не просто субективно усещане)
  6. Умора или липса на енергия
    • Умора или загуба на енергия почти всеки ден
    • Физическо и психическо изтощение
    • Дори малките задачи изглеждат претоварващи
  7. Чувство за безполезност или прекомерна вина
    • Чувство за безполезност или прекомерна или неуместна вина (която може да бъде налудна) почти всеки ден
    • Не просто самоупреци или вина за това, че е болен
  8. Затруднена концентрация
    • Намалена способност за мислене или концентриране, или нерешителност, почти всеки ден
    • Влошена памет и лоша концентрация
    • Проблеми с вземането на решения
  9. Повтарящи се мисли за смърт или самоубийство
    • Повтарящи се мисли за смърт (не само страх от смъртта)
    • Повтарящи се мисли за самоубийство без конкретен план
    • Или опит за самоубийство
    • Или конкретен план за извършване на самоубийство​

Допълнителни критерии:

  • Симптомите причиняват клинично значителен дистрес или увреждане в социално, професионално или други важни области на функциониране
  • Епизодът не се дължи на физиологичните ефекти на вещество или друго медицинско състояние​

Характеристики на депресията при биполярно разстройство

При депресията човек може да загуби частично или изцяло способност да изпитва радост и удоволствие от живота. Той изпитва песимизъм, смята че е провалил живота си, че занапред съществуването му ще е изпълнено с мъка и нещастие и ще бъде в тежест на близките си.

Най-опасните аспекти на депресията:

  • Заключения за безсмислеността на живота
  • Мисли за самоубийство. При биполярно разстройство рискът от самоубийство е 10-30 пъти по-висок от общата популация
  • Злоупотреба с вещества, като алкохол или наркотици е често срещана и влошава прогнозата​

Влияние върху професионалното функциониране

Депресивният епизод създава проблеми с паметта, концентрацията и вземането на решения, което влошава представянето на работното място. Пациентът може да се чувства по-ефективен по време на маниакалната или хипоманиакалната фаза, но тази фаза винаги завършва с депресия, която мигновено заличава ефекта на „супермена“.​

Отчаяние, апатия и социално оттегляне

Отчаяние или Тъга

В живота на всеки има тъжни моменти. Те никога не са приятни, но обикновено не нарушават сериозно ритъма на ежедневието. Отчаянието от друга страна задушава всяка малка искрица оптимизъм. Потиснатостта и мрачното настроение трудно могат да останат незабелязани:

  • Безизразни очи
  • Хлътнали бузи
  • Безличие и апатия

Именно малкият лъч надежда отличава тъгата от депресията.

Апатия и изолация

Според Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства, липсата на заинтересованост към любими в миналото занимания и отчуждаването от близките хора са основни признаци на криза при човек с биполярно разстройство.

Ако страда от депресия, нищо не може да подобри настроението му:

  • Любима песен
  • Спорт
  • Изкуство
  • Нищо, което преди му е доставяло удоволствие

Той се изолира и иска да бъде сам. Това социално оттегляне може да влоши допълнително депресивното състояние и да създаде порочен кръг на изолация.

Какво причинява биполярното разстройство?

Биохимични причини

Причините за биполярното разстройство са ендогенни (т.е. биохимични)! Това е изключително важно да се разбере, защото често хората погрешно смятат, че биполярното разстройство е просто въпрос на „слаба воля“ или „лош характер“.

Човек не може:

  • Просто да се насили да мисли позитивно в депресивен епизод, за да се почувства по-добре
  • Да осъзнае и овладее еуфорията и приповдигнатото си настроение в маниакален епизод
  • Той няма власт над настроенията си

Може да е много обичан и обгрижван от близките си в депресивен епизод и въпреки това да изпитва непреодолима мъка и празнота. В еуфоричната фаза не осъзнава рисковото си поведение като такова. Необходимо е да се потърси професионална медицинска помощ!

Генетични фактори

Доказателствата показват, че биполярното разстройство има много силен генетичен компонент. Проучванията върху близнаци показват показатели на наследственост между 60-85% (някои проучвания оценяват този показател между 70-80%).​

Генетичният риск:

  • Ако един човек има родител, брат или сестра (първостепенен роднина) с биполярно разстройство, вероятността и при него да се развие това заболяване е значително по-висока – до 10 пъти по-висока от общата популация
  • Рискът при деца на родители с биполярно разстройство е значително по-висок спрямо потомството на здрави родители
  • Когато пациент е диагностициран, винаги трябва да се провери история на биполярно разстройство или самоубийство в семейството​

Генетична сложност:

Все още конкретните причини за възникване на заболяването не са напълно известни. Вероятно, вместо единичен „биполярен ген“, има много различни гени, всички свързани с много малко увеличение на риска. Геномни проучвания (GWAS) са идентифицирали множество генетични локуси с малък ефект, включително над 30 наскоро открити локуси, кодиращи йонни канали, невротрансмитерни транспортери и синаптични компоненти.​

Проучване от 2024 г. показва, че наследствеността на биполярното разстройство е между 20-30% когато се измерва чрез определени въпросници (като Mood Disorder Questionnaire), но генетичните корелации между различни модели на биполярно разстройство са много силни (ρG = 0.62-1.0), което подкрепя генетичната приемственост между различните форми на заболяването.​

Психо-социални и екологични фактори

Роля за отключването на биполярно разстройство, освен наследствеността, имат и различни психо-социални и екологични фактори:​

Стрес:

  • Стресът може да задейства мания или депресия при някои пациенти
  • Стресови житейски събития като проблеми в отношенията, финансови трудности или големи житейски промени могат да задействат биполярен епизод

Травматични събития:

  • Травматични събития през детството или зряла възраст
  • Физическо, сексуално или емоционално насилие
  • Може да увеличат риска от развитие на биполярно разстройство

Злоупотреба с вещества:

  • Консумация на алкохол, лекарства или наркотици
  • Прекомерната консумация може да влоши симптомите и да направи лечението по-трудно

Промени в режима на сън:

  • Нарушения в цикъла сън-будност
  • Липса на сън или промени в циркадния ритъм
  • Могат да задействат маниакални или депресивни епизоди

Важни житейски събития:

  • Загуба на близък, загуба на работа, преместване
  • Други големи житейски промени могат да повлияят на емоционалното равновесие

Неврологични промени

Хората с биполярно разстройство изглежда имат физиологични промени в мозъка си. Изследванията с образна диагностика показват структурни и функционални промени в определени мозъчни области, свързани с регулирането на настроението, особено в префронталния кортекс, амигдалата и хипокампуса.​

Кога и как да потърсим помощ?

Разпознаване на проблема

Ако смятате, че вие или ваш близък имате признаци и симптоми на мания или депресия, посетете вашия лекар.

Твърде възможно е страдащ от това състояние да не е склонен да потърси помощ, да не е в състояние да забележи разрушителното действие на заболяването върху живота си, особено ако изживява еуфоричния епизод. Важно е да се потърси помощ, за да могат емоционалните крайности да бъдат овладени.

Предупредителни знаци за спешна помощ

Незабавно се свържете със специалист, ако:

  • Има натрапчиви мисли за смърт или самоубийство
  • През повечето време мислите за смъртта
  • Обмисляте как бихте могли да сложите край на живота си
  • Има конкретен план за самоубийство

Не подценявайте риска, свързан с мислите за смъртта! При биполярно разстройство рискът от самоубийство е 10-30 пъти по-висок от общата популация.​

Диагностика

Разговорът с лекар или специалист по психично здраве е първата стъпка в идентифицирането на биполярното разстройство.​

Процес на диагностициране:

  1. Физически преглед – лекарят може да извърши физическа оценка и лабораторни изследвания (като нива на тиреоидните хормони TSH и T4, за да изключи хипертиреоидизъм), за да изключи други състояния, които могат да причиняват симптомите
  2. Токсикологичен скрининг – за да се изключи злоупотреба със стимуланти или други вещества
  3. Психиатрична оценка – ако не са налице други заболявания, лекарят ще проведе цялостна оценка на психичното здраве
  4. Критерии DSM-5-TR – оценка на симптомите в съответствие със специфичните критерии от Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5-TR)
  5. История на симптомите – събиране на информация от семейството, приятели или колеги за наблюдаваното поведение

За да бъде диагностициран с биполярно разстройство, човек трябва да е изпитал поне един епизод на мания или хипомания.​

Оценъчни скали

Съществуват няколко скали за скрининг и оценка на биполярното разстройство:​

  • Mood Disorder Questionnaire (MDQ) – широко използван скринингов инструмент
  • Bipolar Spectrum Diagnostic Scale
  • General Behavior Inventory
  • Hypomania Checklist

Важно: Използването на оценъчни скали не може да замести пълното клинично интервю, но те служат за систематизиране на припомнянето на симптомите. Всички пациенти трябва да бъдат питани внимателно но директно за суицидални мисли, планове или действия.​

Лечение на биполярното разстройство

Медикаментозно лечение

Медикаментозното лечение е основният метод за овладяване на биполярното разстройството. До известна степен може да се постигне допълнително благоприятно повлияване с психотерапия, спорт и промени в храненето, но е важно да се знае, че това състояние идва от нарушена биохимия на мозъка и медикаментозната терапия е основна.​

Основни лекарства:

  • Литий – един от най-широко предписваните и изследвани медикаменти за лечение на биполярното разстройство; естествена сол, която намалява симптомите на манията и има доказан ефект в намаляване на риска от самоубийство​
  • Антиконвулсанти (стабилизатори на настроението) – включват валпроева киселина, ламотригин, карбамазепин; помагат за контролиране на маниакалните и депресивните епизоди
  • Атипични антипсихотици – често се използват за лечение на маниакални епизоди; включват оланзапин, кветиапин, арипипразол, рисперидон
  • Антидепресанти – понякога се използват (предпазливо и обикновено в комбинация със стабилизатор на настроението) за лечение на депресивните епизоди, тъй като самостоятелното им приложение може да предизвика преминаване в мания

Психотерапия

Психотерапията (разговорна терапия) е важна част от лечението на биполярното разстройство. Тя може да помогне на пациентите:​

  • Да разпознават ранните признаци на епизод
  • Да развият копинг стратегии
  • Да разберат състоянието си
  • Да подобрят придържането към медикаментозното лечение
  • Да управляват стреса
  • Да подобрят отношенията си

Типове психотерапия:

  • Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) – помага за идентифициране на нездравословни, негативни убеждения и поведения и замяната им с положителни
  • Фокусирана върху семейството терапия – включва семейството в терапията
  • Интерперсонална и социален ритъм терапия (IPSRT) – фокусира се върху стабилизирането на ежедневните ритми като сън, време за хранене
  • Психообразование – обучение за заболяването и неговото лечение

Персонализиран подход

Особено полезен при избора на подходящо медикаментозно лечение е персонализираният подход, базиран на фармако-генетичен тест. Фармакогенетично изследване може да даде информация за механизмите на действие на лекарствата спрямо генетичния профил на всеки отделен пациент и на база на нея, да се избере оптималното лечение при биполярно разстройство, като се намали процеса проба-грешка.

Ефективност на лечението

Съществуват ефективни и безопасни медикаменти за лечение на епизодите на биполярното разстройство. Биполярното разстройство се разпознава сравнително лесно от опитни психиатри, особено когато са налице ясни маниакални епизоди.

Разпознаването на симптомите на заболяването, търсенето на квалифицирана помощ, назначаването на терапия на база на индивидуалните биологични характеристики, следването на предписания от психиатъра план на лечение, могат да помогнат за стабилизирането на състоянието на пациента и да допринесат положително за общото му благополучие и удовлетворение от живота.

Как да помогнем на близък с биполярно разстройство?

Образование и разбиране

Ако подозирате, че близък ви страда от биполярно разстройство, образованието е първата стъпка:

  • Научете повече за състоянието – прочетете авторитетни източници, говорете с лекари
  • Разберете симптомите – разпознавайте признаците на маниакални и депресивни епизоди
  • Преборете стигмата – биполярното разстройство е медицинско състояние, не слабост на характера

Предоставяне на подкрепа

По време на маниакален епизод:

  • Бъдете нащрек за рисково поведение – опитайте се тактично да предотвратите импулсивни решения с дългосрочни последици
  • Не влизайте в конфронтация – избягвайте прекалено критичното отношение
  • Насърчете търсенето на помощ – деликатно предложете консултация с лекар
  • Не отдавайте поведението на лош характер – помнете, че това е заболяване

По време на депресивен епизод:

  • Бъдете търпеливи и подкрепящи.  Депресията не е нещо, което човек може просто да „надмогне“
  • Слушайте без да съдите. Предоставете емоционална подкрепа
  • Помогнете с практически задачи. Ежедневните дейности могат да изглеждат претоварващи
  • Следете за признаци на суицидални мисли. Приемете сериозно всякакви споменавания за смърт или самоубийство

Насърчаване на лечение

Засегнатите често не отчитат сами промените в поведението си, особено в маниакален епизод. Те не търсят медицинска помощ или я отказват. Вашата роля може да бъде критична:

  • Изразете загриженост. Споделете наблюденията си по грижовен начин
  • Предложете да ги придружите на първата консултация с лекар
  • Бъдете настойчиви, но уважителни.  Не настоявайте агресивно, но и не се отказвайте лесно
  • Подчертайте, че състоянието е лечимо – има ефективни терапии

Грижа за себе си

Грижата за близък с биполярно разстройство може да бъде емоционално изтощителна:

  • Потърсете подкрепа – групи за подкрепа на семейства, терапия
  • Поставяйте граници – грижете се за собственото си благополучие
  • Не поемайте цялата отговорност – не можете да контролирате състоянието на другия

Заключение

Биполярното разстройство е сериозно психично заболяване с биохимична основа, което засяга около 40 милиона хора по света (приблизително 0.5% от глобалната популация). Разпознаването на симптомите – било то маниакални епизоди с повишено настроение, намалена нужда от сън и рисково поведение, или депресивни епизоди с безнадеждност, загуба на интерес и мисли за самоубийство е критично важна първа стъпка.

Ключови точки за запомняне:

  1. Биполярното разстройство е медицинско състояние, не слабост на характера или лош избор
  2. Симптомите са екстремни и драстично засягат всички аспекти на живота
  3. Генетичният компонент е силен – наследствеността е между 60-85%, и наличието на първостепенен роднина със заболяването увеличава риска до 10 пъти
  4. Засегнатите често не осъзнават проблема, особено в маниакален епизод
  5. Съществуват ефективни лечения – медикаменти (литий, стабилизатори на настроението, антипсихотици) и психотерапия могат значително да подобрят състоянието
  6. Ранната диагностика е критична – колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-добри са резултатите
  7. Рискът от самоубийство е сериозен – 10-30 пъти по-висок от общата популация

Не подценявайте симптомите и не се страхувайте да потърсите помощ. Биполярното разстройство е високо лечимо състояние, и с правилната подкрепа хората с това заболяване могат да водят пълноценен и задоволителен живот.

Ако вие или близък ви изпитвате симптоми на биполярно разстройство, консултирайте се с лекар или психиатър. Професионалната помощ може да направи огромна разлика и може дословно да спаси живот.

Използвани източници

  1. Bipolar disorder – WHO (Световна здравна организация), септември 2025
  2. Bipolar disorder statistics 2025 – SingleCare, юли 2025
  3. Bipolar Disorder – National Institute of Mental Health (NIMH) – NIMH
  4. Bipolar Disorder Statistics – Depression and Bipolar Support Alliance, юли 2019
  5. Bipolar Disorder Statistics in the United States in 2025 – LAOP Center, май 2025
  6. Bipolar Disorder – StatPearls – NCBI Bookshelf, NIH, февруари 2023
  7. DSM-5 Criteria: Bipolar Disorders – Florida Behavioral Health Center
  8. Bipolar 2 Disorder Explained: DSM-5 Criteria and Key Symptoms – Neurodivergent Insights, май 2024
  9. Bipolar disorder – Symptoms and causes – Mayo Clinic, август 2024
  10. Bipolar Definition and DSM-5 Diagnostic Criteria – HealthCentral, септември 2020
  11. Bipolar disorder – Diagnosis and treatment – Mayo Clinic, август 2024
  12. Neurobiology of bipolar disorders: a review of genetic components – PMC, април 2020
  13. Bipolar disorder – Wikipedia
  14. Bipolar Disorder (Manic Depression): Symptoms & Treatment – Cleveland Clinic, септември 2025
  15. Is bipolar disorder hereditary? – Paris Brain Institute, ноември 2025
  16. Heritability, phenotypic, and genetic correlations across dimensional and categorical models of bipolar disorder – PubMed, февруари 2025
  17. Bipolar Disorder: 2025 Statistics – TherapyRoute, юни 2025
  18. Bipolar Disorders – MSD Manuals – MSD Manuals, юли 2025

Тази статия е с образователна цел и не заменя професионална медицинска консултация, диагностика или лечение. Ако смятате, че вие или близък ви имате симптоми на биполярно разстройство, моля консултирайте се с квалифициран лекар или психиатър.