Въведение
Общ преглед на биполярното разстройство
Биполярното разстройство, някога наричано маниакална депресия, е състояние на психично здраве с наистина ярки промени в настроението. Тези промени включват повишени настроения, които наричаме мания или хипомания, и периоди на депресия. Когато хората са в маниакални епизоди, може да се чувстват супер енергични и щастливи или дори неспокойни, докато депресивните епизоди идват с тъга и липса на интерес.
Много хора с биполярно разстройство имат дълги периоди на емоционална стабилност между епизодите. Въпреки това, разстройството е хронично и изисква управление, с помощта на специалисти.
Значение на разбирането на биполярното разстройство
Разбирането на биполярното разстройство е супер важно за подобряване на живота на хората, които са засегнати. Ето няколко ключови неща, които трябва да знаете:
- Ранна диагностика : Колкото по-рано се разпознае разстройството, толкова по-добре може да се планира лечението.
- Подкрепа от близки : Разбиране на заболяването от роднини и приятели е важно за процеса на лечение.
- Обществени стереотипи : Чрез информираност и образование можем да намалим стигматизацията около психичните заболявания.
Като споделяме информация за биполярното разстройство, можем да изградим общност на разбиране и подкрепа.
Симптоми на биполярно разстройство
Основни типове биполярно разстройство
Биполярното разстройство се дели на различни типове, всеки с различни симптоми и тежест. Важно е да знаем разликите, тъй като те влияят на лечението:
Биполярно I разстройство
Този тип има поне един маниакален епизод, който често идва с хипомания или депресивни епизоди. В тежки случаи манията може да води до психоза.
Биполярно II разстройство
При този тип се забелязват дълги депресивни епизоди и поне един хипоманиен, без маниакален епизод.
Циклотимия
Тук симптоми на хипомания и депресия се редуват през две години, но с по-малка тежест.
Други типове
Тук влизат биполярни разстройства, предизвикани от вещества или медицински заболявания, например болест на Кушинг или множествена склероза.
Симптоми на манийни и хипоманийни епизоди
Хората в манийни или хипоманийни епизоди може да изпитват:
- Повишена енергия и активност.
- По-малка нужда от сън.
- Разсеяност и бърза смяна на теми.
- Лоши решения, например ненужно пазаруване.
Симптоми на депресивни епизоди
Депресивните епизоди могат да включват:
- Тъга и безнадеждност.
- Липса на интерес към ежедневни дейности.
- Проблеми с концентрацията.
Допълнителни характеристики на биполярното разстройство
- Смесени епизоди : Симптоми и на двете крайности по едно и също време.
- Бързо сменяне на настроението : Чести промени в настроението в кратки периоди.
Симптоми при деца и тийнейджъри
При подрастващите симптомите може да не изглеждат като при възрастните. Често те проявяват резки промени в настроението и раздразнителност, които могат да оставят родителите в неведение за причините.
Причини и рискови фактори
Биологични различия
Има специфични биологични разлики при хора с биполярно разстройство, свързани с физически промени в мозъка. Проучвания показват, че определени области на мозъка у пациенти с това разстройство могат да работят по различен начин. Въпреки че не знаем още всичко за тези промени, те подсказват, че биполярното разстройство е повече от просто психологически аспект.
Генетични фактори
Генетиката е важен фактор за развитието на биполярното разстройство. Хората с близък роднина, който страда от него, са с по-висок риск да получат същото състояние. Когато генетични рискове се комбинират с други фактори, вероятността от появата на биполярни симптоми се увеличава.
Стресови събития и злоупотреба с вещества
Стресовите ситуации, като загуба на близък, развод или други сериозни промени в живота, могат да предизвикат епизоди на биполярно разстройство. Освен това, алкохолът и наркотиците често действат като тригери, които влошават симптомите и предизвикват нови маниакални или депресивни периоди.
Когато тези фактори действат заедно, дори лека форма на симптомите може да прерасне в сериозни епизоди, така че е наистина важно да наблюдавате психичното си здраве и да потърсите помощ навреме.
Усложнения и съпътстващи състояния
Усложнения при не лекувано биполярно разстройство
Ако биполярното разстройство не бъде овладяно, може да доведе до сериозни усложнения, които значително влияят на качеството на живота. Някои от най-честите усложнения включват:
- Увеличен риск от самоубийство : Хората с биполярно разстройство могат да имат самоубийствени мисли или дори опити, особено в периоди на депресия.
- Злоупотреба с вещества : Често хората с биполярно разстройство използват алкохол или наркотици, за да се справят с емоционалните си промени.
- Проблеми с работата : Необузданите настроения и поведения може да затруднят работата, дори да доведат до загуба на работа.
- Социална изолация : Промените в настроението често водят до трудности в отношенията и могат да станат причина за социална изолация.
Съпътстващи психични и физически състояния
Биполярното разстройство рядко е само по себе си. Често идва с други психични или физически проблеми, като:
- Заболявания на тревожността : Страхови разстройства и паник атаки са често срещани.
- Депресивни разстройства : Хората с биполярно разстройство често страдат от повтарящи се депресии.
- Физически проблеми : Състояния като затлъстяване, сърдечни заболявания и хронични болки могат да усложнят картината.
Важно е да се признае, че управлението на съпътстващите състояния е от съществено значение за опазване на психичното и физическото здраве. Ранната интервенция и комплексното лечение могат да повишат качеството на живота.
Лечение
Обща стратегия за лечение
Лечението на биполярно разстройство изисква многостранен подход. То включва комбинация от лекарства и терапия. Важно е пациентите да получат персонализиран план, който е адаптиран към техните нужди. Обикновено успешното лечение включва:
- Обучение за разстройството : Разбирането на собственото състояние е ключово за управлението му.
- Създаване на поддържаща мрежа : Включването на семейството и приятелите дава допълнителна подкрепа.
Медикаментозно лечение
Лекарствата, които се предписват за биполярно разстройство, могат да включват:
- Стабилизатори на настроението : Те помагат за регулирането на настроението и предотвратяват бъдещи епизоди.
- Антипсихотици : Използват се при тежки маниакални симптоми или психоза.
- Антидепресанти : Могат да бъдат добавени, но с внимание, защото те може да предизвикат маниакални епизоди при някои хора.
Психотерапия
Психотерапията, известна също като разговорна терапия, е важна част от лечението. Методите, като когнитивно-поведенческа терапия (CBT), могат да помогнат на пациентите да:
- Разпознават и изменят негативните модели на мислене.
- Развият стратегии за справяне със стреса и емоциите.
Превенция на епизоди
Превенцията на биполярни епизоди е от съществено значение за поддържането на стабилност. Ето някои стратегии:
- Идентифициране на тригери : Разпознаване на факторите, които предизвикват промени в настроението.
- Режим на сън : Поддържането на редовен график за сън е много важно.
- Избягване на алкохол и наркотици : Те могат да влошат симптомите.
Със времето и правилно управление, хората с биполярно разстройство могат да водят активен и удовлетворяващ живот.
Кога да потърсите помощ
Симптоми, изискващи спешна медицинска помощ
Понякога симптомите на биполярно разстройство могат да станат сериозни и да изискват незабавна помощ. Ако вие или близък сте в следните състояния, важно е бързо да се свържете с медицински специалист:
- Самоубийствени мисли или действия : Ако имате сериозни мисли за самоубийство или планове как да го направите.
- Тежка депресия : Усещане за безнадеждност и невъзможност за справяне с ежедневни задачи.
- Обострящи се маниакални симптоми : Повишена енергия и активност, която затруднява нормалното ежедневие, включително агресивно поведение.
- Признаци на психоза : Странни или неразбираеми мисли, загуба на ориентация в реалността и затруднения в разпознаването на истината.
Ресурси за помощ и помощни линии
Помнете, че има помощ, и е важно да се свържете с ресурси, които може да ви подкрепят. Ето някои полезни линии за помощ:
- 988 Suicide & Crisis Lifeline : Безплатна и анонимна линия за помощ, налична 24/7 за суицидни мисли и кризисни ситуации. Просто набери 988 или изпрати текст на 988 в САЩ.
- Национална линия за предотвратяване на самоубийствата : Осигурява ресурси и подкрепа на хора с депресия и биполярно разстройство.
- Клинични психолози и психиатри : Свържете се с местен специалист, който може да предложи необходимата терапия и лечение.
Не се чувствайте самотни в тези моменти; Винаги има помощ и хора, които искат да помогнат.
Заключение
Обобщение на важни точки
Биполярното разстройство е сложен и предизвикателен проблем с психичното здраве, който носи значителни промени в настроението, вариращи от мания до депресия. Симптомите включват:
- Емоционални върхове и падения;
- Проблеми с преценката и вземането на решения;
- Затруднения в социалния и професионалния живот.
Когато симптомите не се управляват, може да се стигне до сериозни усложнения, включително самоубийствени мисли и поведение. Важно е хората с биполярно разстройство да потърсят медицинска помощ и да не се колебаят да поискат подкрепа от близките си.
Значение на ранното диагностициране и лечение
Ранната диагностика на биполярното разстройство е super важна за успешното му управление. Ако бъде открито навреме:
- Може да се предотвратят по-сериозни епизоди и усложнения.
- Лечението може да включва индивидуализирани подходи, лекарства и терапия, които помагат за стабилизиране на настроението.
- Хората могат да се научат да разпознават тригерите и да развият стратегии за справяне.
Запомнете, че биполярното разстройство не е просто „лошо настроение“ – то е сериозно състояние, което изисква внимание и подкрепа. Не оставайте сами, потърсете помощ и работете заедно с медицинските специалисти, за да постигнете емоционално благоденствие.
Референци и източници
- American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders. 5th ed. Arlington, VA: American Psychiatric Association; 2013.
- Pompili M, Gonda X, Serafini G, Innamorati M, Sher L, Amore M, et al. Epidemiology of suicide in bipolar disorders: a systematic review of the literature. Bipolar Disord. 2013;15(5):457–490.
- Novick DM, Swartz HA, Frank E. Suicide attempts in bipolar I and bipolar II disorder: a review and meta-analysis of the evidence. Bipolar Disord. 2010;12(1):1–9.
- GBD 2017 Disease and Injury Incidence and Prevalence Collaborators. Global, regional, and national incidence, prevalence, and years lived with disability for 354 diseases and injuries for 195 countries and territories, 1990–2017: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2017. Lancet. 2018;392(10159):1789–1858.
- Perlis RH, Dennehy EB, Miklowitz DJ, Delbello MP, Ostacher M, Calabrese JR, et al. Retrospective age at onset of bipolar disorder and outcome during two-year follow-up: results from the STEP-BD study. Bipolar Disord. 2009;11(4):391–400.
- Vázquez GH, Holtzman JN, Lolich M, Ketter TA, Baldessarini RJ. Recurrence rates in bipolar disorder: systematic comparison of long-term prospective, naturalistic studies versus randomized controlled trials. Eur Neuropsychopharmacol. 2015;25(10):1501–1512.
- Dean BB, Gerner D, Gerner RH. A systematic review evaluating health-related quality of life, work impairment, and healthcare costs and utilization in bipolar disorder. Curr Med Res Opin. 2004;20(2):139–154.
- Alonso J, Petukhova M, Vilagut G, Chatterji S, Heeringa S, Üstün TB, et al. Days out of role due to common physical and mental conditions: results from the WHO World Mental Health surveys. Mol Psychiatry. 2011;16(12):1234–1246.
- World Health Organization. World Report on Disability 2011. Available from: http://www.who.int/disabilities/world_report/2011/report.pdf [accessed 17 September 2019].
- Grande I, Berk M, Birmaher B, Vieta E. Bipolar disorder. Lancet. 2016;387(10027):1561–1572.
- Hirschfeld RM, Lewis L, Vornik LA. Perceptions and impact of bipolar disorder: how far have we really come? Results of the national depressive and manic–depressive association 2000 survey of individuals with bipolar disorder. J Clin Psychiatry. 2003;64(2):161–174.