Близо 1.1 милиона българи страдат от ментални проблеми, сочат данни

от

Приблизително 1,1 милиона души в България, или около 15% от населението, са засегнати от някакво психично разстройство през живота си. Това сочат обобщени данни от различни изследвания и доклади на здравни институции. Експерти обаче предупреждават, че точният брой на хората с ментални проблеми е трудно да бъде установен поради липсата на актуален национален регистър и факта, че много случаи остават недиагностицирани и извън здравната система.

Статистическа картина на проблема

Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), през 2016 г. под наблюдение на психиатричните заведения в страната са били 120 055 души. По-стари данни от 2013 г. сочат, че около 140 000 души страдат от различни психични или поведенчески разстройства. От тях около 26 000 са били с разстройства на настроението, а близо 15 000 – с невротични разстройства, свързани със стрес.

По-скорошни публикации от началото на 2025 г. цитират стряскаща статистика, според която всеки пети българин има леки психични проблеми, а около 4% от населението страда от тежки душевни разстройства.

Влиянието на пандемията

Пандемията от COVID-19 е оказала значително влияние върху психичното здраве на нацията. Данни от 2021 г. показват увеличение на психиатричните прегледи с 25 000 в сравнение с предпандемичната 2019 г. Продажбите на антидепресанти също са се увеличили със 7%, което е ясен индикатор за нарастващото търсене на помощ при проблеми с психичното здраве.

Изолацията, икономическата несигурност и страхът от заразяване са допринесли за влошаване на състоянието на хора с вече съществуващи психични проблеми, както и за появата на нови случаи на тревожност и депресия сред населението.

Сериозни предизвикателства пред системата

Един от най-сериозните проблеми, пред които е изправена България, е че според експертни оценки около 70% от хората с психични проблеми не получават адекватна грижа. Страната е на последно място в Европейския съюз по брой на психиатрите – едва 8 на 100 000 души население, което е значително под европейската средна от 18 психиатри на 100 000 души.

Прогнозите сочат още по-тревожна тенденция – до 2026 г. 60% от практикуващите психиатри ще бъдат в пенсионна възраст, което ще задълбочи кризата с кадри в сектора.

Структурни проблеми в системата

Липсата на достатъчно финансиране, закриването на психо-диспансерите и липсата на патронажна грижа допълнително усложняват достъпа до лечение и проследяване на състоянието на пациентите. Това води до ситуация, в която след изписване от болница, много хора с психични заболявания остават „невидими“ за здравната система.

Отсъствието на ефективна система за комунитарна грижа означава, че пациентите често са принудени да разчитат единствено на семействата си или да останат без подходяща подкрепа, което може да доведе до влошаване на състоянието им и необходимост от повторна хоспитализация.

Необходимост от реформи

Ситуацията изисква спешни мерки както на национално, така и на местно ниво. Необходими са инвестиции в обучението на нови специалисти, подобряване на работните условия и заплащането в сектора, както и създаване на ефективна мрежа от комунитарни центрове за психично здраве.

Също така е важно да се работи за намаляване на стигмата около психичните заболявания, което би могло да насърчи повече хора да търсят помощ навреме.

Заключение

Макар и да липсва единна и актуална статистика, наличните данни рисуват тревожна картина за психичното здраве в България. Значителен дял от населението е засегнат, а системата за психиатрична помощ е изправена пред сериозни ресурсни и структурни предизвикателства. Без спешни и решителни действия, кризата в областта на психичното здраве може да се задълбочи още повече, засягайки благосъстоянието на стотици хиляди българи.

 

Вашият коментар