Следродилната депресия е сериозно психично здравословно състояние, което засяга около 17-19% от новите майки в световен мащаб, като варира между 13% и 22% в зависимост от региона. За разлика от кратковременния „бейби блус“, който трае до две седмици след раждането, следродилната депресия е по-тежка и продължителна форма на депресия, изискваща професионално лечение.
Какво е следродилна депресия
Следродилната депресия (СРД), или перинатална депресия, представлява мажорен депресивен епизод, който може да възникне както по време на бременността, така и след раждането на дете. Съвременната терминология използва термина „перинатална депресия“, тъй като около 50% от случаите всъщност започват още по време на бременността.
Според DSM-5 се използва специфициращото „with peripartum onset“ (с перинатално начало), което официално се отнася до епизоди започващи по време на бременността или в рамките на 4 седмици след раждането. В клиничната практика обаче повечето специалисти използват период до 12 месеца след раждането, тъй като това е по-релевантно от терапевтична гледна точка.
Симптоми на следродилната депресия
Разлика между „бейби блус“ и следродилна депресия
„Бейби блус“ засяга средно 39% от жените след раждането (с диапазон от 13.7% до 76% в зависимост от културния и географски контекст) и се характеризира с леки симптоми като перепади в настроението, плачливост, безпокойство, проблеми със съня и затруднена концентрация. Тези симптоми обикновено започват между 2-3 ден след раждането, достигат пик между 3-5 ден и се разрешават до 10-14 ден след раждането.
Основни симптоми на следродилната депресия
Следродилната депресия се проявява с по-интензивни и продължителни симптоми, които затрудняват способността на майката да се грижи за бебето и да изпълнява ежедневните си задачи. Сред основните симптоми са:
Емоционални симптоми включват депресивно настроение или тежки перепади в настроението, прекомерен плач, трудности в създаването на емоционална връзка с бебето, оттегляне от семейството и приятелите. Често срещани са интензивна раздразнителност и гняв, страх че не сте добра майка, чувство на безнадеждност, безполезност, срам или неадекватност.
Физическите и поведенчески симптоми включват загуба на апетит или прекомерно хранене, безсъние или прекалено много сън, прекомерна умора или загуба на енергия, намален интерес към дейности, които преди са доставяли удоволствие. В тежки случаи могат да се появят тревожност и панически атаки, трудности в концентрацията и вземането на решения, мисли за самонараняване или нараняване на бебето, повтарящи се мисли за смърт или самоубийство.
Скрининг и диагностика
Edinburgh Postnatal Depression Scale (EPDS) е стандартизиран инструмент за скрининг на перинатална депресия. Стойността от ≥13 точки се счита за повишен риск, макар много институции да използват по-нисък праг от 9-10 точки за насочване към специалист. Американският колеж по акушерство и гинекология (ACOG) препоръчва скрининг както по време на бременността, така и в постпартум периода.
Причини и рискови фактори
Причини за следродилна депресия
Няма една единствена причина за следродилната депресия, но генетиката, физическите промени и емоционалните проблеми играят роля.
Физическите причини включват хормонални промени – след раждането нивата на естроген и прогестерон рязко спадат, което води до промени в алопрегнанолон и GABA-A рецепторната система. Хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза, също намаляват рязко, което води до умора и депресивно настроение.
Дисрегулацията на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос (HPA) и промените в серотониновата система също допринасят за развитието на депресия. Липсата на сън след раждането играе значителна роля – без достатъчно сън майките не могат да се справят с ежедневните предизвикателства и започват да проявяват признаци на депресия.
Емоционалните и психологическите причини включват прекомерен стрес и безпокойство в следродилния период, особено при първородещи майки. Травматични раждания – физически наранявания или емоционална травма от труден родов процес също могат да провокират СРД. Стресови житейски събития като загуба на работа или смърт на близък човек правят ситуацията още по-трудна за справяне.
Рискови фактори
Генетични и медицински рискови фактори включват лична история на депресия или психични разстройства, семейна история на следродилна депресия или друго психично заболяване, депресивни симптоми по време на бременността.
Предходната история на депресия или психични разстройства е един от най-силните предиктори за СРД – предходна следродилна депресия увеличава риска с 30-50% при следваща бременност, а лична история на мажорна депресия значително повишава риска за перинатална депресия.
Социални и икономически фактори включват ниско социално-икономическо положение, ниско ниво на образование, безработица. Липса на подкрепа от партньор и близки, проблеми в брачната връзка или връзката с партньора, физически или емоционално насилствена връзка. Жените, живеещи в големи градове, имат по-високи нива на СРД поради по-ниското ниво на социална подкрепа.
Фактори, свързани с бременността и раждането, включват усложнения по време на бременността, гестационен диабет, раждане чрез цезарово сечение (особено спешно), нежелана или непланирана бременност. Бебе със здравословни проблеми или специални нужди, близнаци, тризнаци или други многоплодни раждания, преждевременно раждане или бебе с ниско тегло.
Влияние на следродилната депресия
Върху майката и семейството
Нелекуваната следродилна депресия може да продължи месеци или дори години, понякога превръщайки се в хронично депресивно разстройство. Около 25-30% от жените с нелекувана СРД продължават да страдат от депресивни симптоми дори 3 години след раждането. Състоянието увеличава риска от самоубийство и може да попречи на кърменето и грижите за бебето.
Върху детето
Следродилната депресия има дългосрочно негативно въздействие върху детското развитие. Децата на майки с нелекувана СРД са по-склонни да имат емоционални и поведенчески проблеми, затруднения в съня и храненето, прекомерен плач и забавяне в езиковото развитие. СРД затруднява формирането на здрава емоционална връзка между майка и дете, което влияе на храненето и общото развитие на детето.
Препоръки за справяне със следродилната депресия
Професионално лечение
Терапията с лицензиран специалист по психично здраве е първата линия на лечение при следродилна депресия. Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) и междуличностната терапия са особено ефективни при СРД. Терапията предоставя структурирано и подкрепящо пространство за обработка на емоциите и учене на стратегии за справяне.
В някои случаи може да се препоръчат антидепресанти. Повечето антидепресанти са безопасни за приемане по време на кърмене. При тежка следродилна депресия съществуват и специализирани медикаменти:
Брексанолон (Zulresso) – одобрен от FDA през март 2019 г. специално за перинатална депресия, прилага се като 60-часова интравенозна инфузия под болничен мониторинг.
Зуранолон (Zuranolone) – одобрен през август 2023 г. като перорална алтернатива на брексанолона, приема се в доза 50 mg нощно за 14 дни и представлява значително удобство за пациентките.
Групи за подкрепа
Свързването с други майки, преминаващи през подобни предизвикателства, може да бъде изключително полезно. Групите за подкрепа предоставят пространство без преценки, където можете да споделите опит, да обменяте съвети и да се почувствате по-малко изолирани. Групите за подкрепа се провеждат както лично, така и онлайн, и някои се ръководят от обучени специалисти по психично здраве.
Практически стратегии за справяне
Разговор с близки – говоренето за чувствата си с приятел, член на семейството или терапевт помага за освобождаването на емоционално напрежение. Не се колебайте да потърсите помощ и да споделите какво преживявате.
Физическа активност – редовните упражнения освобождават ендорфини, естествените повдигачи на настроението в тялото. Дори кратка разходка може да има положителен ефект върху емоционалното състояние.
Достатъчно сън – липсата на сън влошава всичко. Опитайте се да спите, когато бебето спи, или помолете за помощ по време на нощното хранене. Качественият сън е от ключово значение за възстановяването.
Реалистични цели – не се претоварвайте с дълъг списък от задачи. Празнувайте малките победи като вземането на душ или излизането от къщи. Бъдете добри към себе си и не очаквайте перфекция.
Техники като, медитацията, дълбокото дишане и йогата могат да ви помогнат да останете спокойни и заземени. Тези практики намаляват тревожността и подобряват емоционалното състояние.
Ограничаване на социалните мрежи – постоянното сравняване с други майки в социалните мрежи може да влоши настроението. Помнете, че пътуването на всеки е уникално и никой не е перфектен.
Здравословно хранене – поддържането на правилно хранене е важно за физическото и психичното здраве. Непълноценното хранене може да влоши симптомите на депресията.
Избягвайте алкохол и наркотици – тези вещества могат да влошат депресията и да затруднят грижите за бебето. Ако имате проблем със злоупотребата на вещества, потърсете професионална помощ.
Време за себе си и социална подкрепа
Отделете време за дейности, които ви харесват и ви релаксират. Дори 15-20 минути на ден за себе си могат да направят голяма разлика. Помолете партньора, член на семейството или приятел да се погрижи за бебето, докато вие се отпуснете.
Социалната подкрепа е от критично значение – липсата на подкрепа от партньор и близки е един от най-силните рискови фактори за СРД. Силната и качествена мрежа от социална подкрепа по време на бременността и следродилния период действа като защитен фактор срещу депресията.
Кога да потърсите спешна помощ
Ако изпитвате мисли за самонараняване или нараняване на бебето си, незабавно потърсете помощ. Обадете се на партньора си или близките си да се погрижат за бебето и се свържете със спешни служби. В България можете да се обадите на 112 или да се свържете с Национална телефонна линия за психологическа подкрепа.
Превенция
Ако имате история на депресия, особено следродилна депресия, уведомете лекаря си ако планирате бременност или веднага щом разберете че сте бременна. По време на бременността лекарят може да ви наблюдава отблизо за симптоми на депресия чрез редовен скрининг с EPDS. Понякога лека депресия може да се управлява с групи за подкрепа, консултиране или други терапии.
След раждането на бебето лекарят може да препоръча ранен следродилен преглед за скрининг на симптоми на следродилна депресия. Колкото по-рано бъде открита, толкова по-рано може да започне лечението. При история на СРД или висок риск лекарят може да препоръча антидепресантно лечение или разговорна терапия веднага след раждането.
Следродилната депресия не е слабост или недостатък в характера – това е медицинско състояние, което може да засегне всяка майка. С подходящо лечение и подкрепа повечето жени се възстановяват напълно и могат да се радват на майчинствот
Основни медицински и научни източници:
Perinatal Depression – StatPearls (NCBI)
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK519070/
Risk Factors of Postpartum Depression – PMC
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9711915/
Maternity Blues: A Narrative Review – PMC
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9863514/
Postpartum depression – Symptoms and causes (Mayo Clinic)
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/postpartum-depression/symptoms-causes/syc-20376617
Postpartum depression – Diagnosis and treatment (Mayo Clinic)
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/postpartum-depression/diagnosis-treatment/drc-20376623
Postpartum Depression: Causes, symptoms, risk factors (APA)
https://www.apa.org/topics/women-girls/postpartum-depression
Postpartum Depression Causes & Risk Factors
Postpartum depression: a disorder in search of a definition (PMC)
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC4426488/
Comparing the prevalence and influencing factors of postpartum depression (Frontiers)
https://www.frontiersin.org/journals/psychiatry/articles/10.3389/fpsyt.2024.1479427/full
Exploring predictors and prevalence of postpartum depression (PMC)
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11092128/
Prevalence and factors influencing postpartum depression
https://www.e-emj.org/journal/view.php?number=1589
Is Postpartum Depression In The DSM 5 (Consensus)
https://consensus.app/questions/is-postpartum-depression-in-the-dsm-5/
Източници за лечение и стратегии за справяне:
Treatment – Postnatal depression (NHS)
https://www.nhs.uk/mental-health/conditions/post-natal-depression/treatment/
Postnatal depression overview (NHS)
https://www.nhs.uk/mental-health/conditions/post-natal-depression/overview/
Postpartum Depression: Coping Strategies for New Moms
https://kidsusamontessori.org/postpartum-depression-coping-strategies-for-new-moms/
Top 10 Best Coping Strategies for Postpartum Depression
https://www.joinphoenixhealth.com/resourcecenter/top-10-best-coping-strategies-for-postpartum-depression/
Strategies for the Prevention of Postpartum Depression
https://womensmentalhealth.org/posts/prevention-of-postpartum-depression-2/
Proactive approaches to preventing postpartum depression (Frontiers)
https://www.frontiersin.org/journals/global-womens-health/articles/10.3389/fgwh.2025.1497740/full
Postpartum Depression: Symptoms, Causes, and Treatment
https://www.hiwellapp.com/en/blog/postpartum-depress