Кой гени причиняват депресия и тревожност?

от

Много хора се чудят защо някои страдат от тревожност и депресия, докато други не изпитват подобни проблеми дори в сходни ситуации. Научните изследвания показват, че освен средата и житейските трудности, и наследствеността – тоест гените – играят роля за риска от тези разстройства. В тази статия ще обясня лесно и достъпно кои гени имат връзка с тревожността и депресията и какво означават тези открития за всеки от нас.

Какво представлява генетичният риск?

Ако имаш близък роднина с тревожност или депресия, шансът да развиеш подобно състояние е по-голям от средното. Това не значи, че със сигурност ще се случи, но означава, че определени гени могат да направят мозъка по-чувствителен към стрес и емоционални трудности. Важно е да знаем, че гените не са единственото – начинът на живот, жизнените препятствия и здравословната среда имат също голямо значение.

Кои гени са най-важни?

Науката е установила, че не един-единствен ген е виновен, а много различни гени, всеки с малък ефект. Най-известните са гените, които контролират основни мозъчни вещества и стресовата реакция:

  • SLC6A4 (серотонинов транспортер) и HTR1A/HTR2A – Тези гени влияят върху начина, по който мозъкът управлява серотонина – вещество, ключово за настроението, спокойствието и съня. Когато гените са с определени вариации, рискът от тревожност и депресия е повишен.
  • MAOA и COMT – Помагат за разграждането на мозъчните сигнали като допамин и серотонин. Техни вариации често се срещат при хора, които по-лесно изпитват тревога или спад в настроението.
  • BDNF – Генът поддържа растежа и развитието на мозъчните връзки, което е важно за адаптиране към стрес. Някои негови разновидности затрудняват справянето с тежки събития и могат да допринесат за депресия.
  • CRHR1 – Най-важният ген за регулиране на стресовата реакция. Когато има промени в него, стресът се отприщва по-лесно и по-трудно се овладява.
  • PDE4B, MAGI1, THBS2 – Открити чрез големи генетични проучвания (GWAS), тези гени влияят на настроението и адаптирането към напрежение.

Как работят тези гени заедно?

  • Всеки от горните гени контролира различни мозъчни функции, като обработване на емоции, чувствителност към стрес, саморегулация и устойчивост на трудности.
  • Ако няколко гена са с рискови вариации, стресът или трудни събития могат по-лесно да доведат до тревожни или депресивни състояния. Това е така, защото мозъкът е по-чувствителен и има нужда от повече подкрепа и внимание.

Важни уточнения

  • Наличието на наследствен риск не е присъда. Много хора с “рискови” гени никога не развиват тревожност или депресия, особено ако живеят в подкрепяща среда и се справят с трудностите.
  • При тревожност и депресия има силно взаимодействие между генетични особености и житейски събития, тоест комбинацията от унаследени гени и житейски стрес има най-голямо значение за развитието на тези състояния.

Заключение

Гените влияят на риска от тревожност и депресия, но никога не са единственото, което определя дали ще развиеш тези разстройства. Добрите здравни навици, подкрепата от близки и професионална помощ играят огромна роля в намаляването на риска, независимо от наследствеността.

Източници с линкове